С. Кацаров: Без ДДС за лекарствата НЗОК ще покрива повече медикаменти

Ако отпадне облагането на лекарствата с ДДС, държавата ще може да предоставя повече медикаменти на пациентите. Това каза пред БНР д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.

Той заяви, че при лекарствата без рецепта при евентуално отпадане на ДДС вероятно няма да се намали цената, защото пазарът се регулира от търсенето и предлагането. Дори може някои фирми да направят допълнителни печалби.

„Но при лекарствата, които са само с рецепта и особено тези, които се плащат от НЗОК, тази логика не е валидна. Тази година Касата ще даде към 800 млн. лв. за лекарства – това са 160 млн. лв. ДДС. Така ще бъдат осигурени лекарства за 160 млн. лв. по-малко, защото тези средства ще влязат в бюджета“, каза специалистът.

Стойчо Кацаров допълни, че до 2001 г. лекарствата, плащани от НЗОК и здравното министерство, са били освободени от ДДС. Така държавата е можела да предоставя с 20% повече медикаменти.  Сега лекарствата се облагат единствено по фискални причини, допълни той.

„Спешната помощ не е организирана добре. Тя трябва да се разглежда като част от болничната и извънболничната помощ, защото разделянето не е добро за системата“, коментира още д-р Кацаров. Според него идеята за реорганизация, при която пациентите ще чакат според спешността на случая линейките от 8 до 120 минути, звучи добре, но не решава основния въпрос.

„Не е необходимо в линейките да има лекари – практиката да се използват като домашна поликлиника трябва да се прекрати“, каза д-р Кацаров. И обясни, че световна тенденция в линейките е да има парамедици, които след успешно преминато обучение да оказват първа медицинска помощ.

Според него при спешни случаи лекарят на място може да направи точно това, което и парамедикът. „Лекарят трябва да е в приемното отделение на болницата, защото там може да окаже истинска медицинска помощ, съобразно със своята квалификация, а не да се вози в линейката напред-назад и да носи носилки. Това е "разсипия" на квалифициран човешки труд“, допълни той.

Кацаров подчерта, че обучението на парамедиците трае няколко месеца, както и че на много места в страната фелдшери и медицински сестри работят на мястото на лекарите.

По думите му реорганизация включва и друго – не линейките, както в София, да стоят на Сточна гара, а да бъдат асоциирани към болниците, които имат спешни приемни отделения.

Решаващо при спешната помощ е най-бързо пациентът да отиде на място, където може да се направи рентгенова снимка, скенер, да се оперира, допълни д-р Кацаров. Според него организацията у нас е архаична и не е въпросът само в броя на линейките и заплатите на лекарите.

Председателят на Центъра за защита на правата в здравеопазването коментира и идеята за сливане на спешната помощ на София-област и София-град: „Какво значение има дали ще има един или двама директори, защото реално това ще бъде последицата от евентуално сливане. Това няма да промени модела и организацията на спешната помощ по никакъв начин и най-вероятно няма да се отрази на работата на тези, които работят в сегашните два спешни центъра“.

За случаите на изчерпани лекарства за онкоболни той коментира, че има правила, които не се спазват. Ако фирма вносител не може да внася един медикамент в следващите месеци, тя трябва предварително да уведоми НЗОК и Агенцията по лекарствата. Правилата обаче се нарушавали. Институциите пък трябвало предварително да кажат на пациентите, ако се очаква недостиг, как да действат.