fallback

През 2017 г. в БАН ще заработи ускорител за изотопи за туморни заболявания

Очаква се българските изотопи да са на конкурентна цена, вече има интерес от Македония и Сърбия

13:26 | 09.11.15 г.

Очаква се от средата на 2017 г. пациентите с туморни заболявания у нас да могат да се възползват от съвременната технология за диагностика и лечение чрез изотопи, произведени от ускорител в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките (БАН), коментира пред журналисти председателят на Института доц. Димитър Тонев, цитиран от БТА.

Машината вече е произведена във Ванкувър в Канада и е минала успешно всички изпитания, абсолютно безопасна е, няма делящ се материал, отбеляза експертът.

Пускането в експлоатация на ускорителя е най-големият научен проект на България, коментира Тонев. Избраната технология е TR-24, която жаргонно се нарича "мерцедесът на ускорителите", коментира той.

По думите му срокът - средата на 2017 г., в който пациентите вече ще могат да се възползват от работата на апаратурата, може да бъде спазен, ако се осигури нужното дофинансиране на проекта и няма обжалвания на процедурите, които института обявява по Закона за обществените поръчки. Засега от Института срещат разбирането и финансовата подкрепа на правителството.

Досега от Института са получили дарение от Департамента по енергетика на САЩ в размер на 3 млн. долара, 2 млн. долара - от АЕЦ "Козлодуй" и още 3 млн. лева от българското правителство. С тях е закупена машината и е осигурен първият етап на строежа на специалната сграда, в която ще работи.

Нужни са ни след това още 6 млн. лева, за да изградим съоръжението и да купим "горещи камери" - места, в които безопасно да се манипулира с този продукт, който после се инжектира в кръвта на хората, поясни Тонев.

Очаква се през 2016 г. ускорителят да бъде монтиран и през 2017 г. да започне производство за всички пет скенера в България, включително и за такива на Балканите - в Северна Гърция, Македония и Сърбия. Изотопите, произведени от ускорителя, захранват скенерите за диагностика и лечение на туморни заболявания.

В момента има два малки т.нар. "бейбициклотрона" - в болница "Света Марина" във Варна и в Александровска болница в София. Те обаче могат да произвеждат само единични дози за техните болници и само т.нар. продукт Флуор 18, използван за лечение на мозъчни тумори.

Новата машина ще има възможност да произвежда не само големи количества Флуор 18, но и други изотопи за диагностика и лечение на туморни заболявания.

Българската следа в технологията

При посещението си в ядрения център за производство на ускорители във Ванкувър, където е произведена и българската машина, Тонев се е впечатлил от факта, че много българи са работили по технологията на българския ускорител. Те са останали да живеят в Канада и вече са на години, един от тях се разплака, като разбра, че сме купили машина, която те навремето не са успели да пуснат в България, разказа Тонев.

По думите му тежък проблем има с кадрите, тъй като има "голямо прекъсване от 25 години, в които нашите хора са се пръснали по света" и сега наново трябва да се обучават специалисти.

Добра новина е, че част от тези, които са работили в чужбина се връщат по някакви поводи, и ги ползваме, отбеляза той. Те работят и по други проекти, но съм щастлив, че има такива хора, около които да се създаде ядро, добави той. Тонев изрази надежда да не се налага изгубените знания да се връщат чрез наемане на специалисти от Индия или Китай.

В новата съвременна сграда на ускорителя ще се развива за пръв път радиофармация у нас и ще се обучават кадри в тази област. България не разполага в момента с изследователски реактор и ускорител, за да може да обучава своите кадри, а сме ядрена държава и това не бива да се допуска в никакъв случай, коментира Тонев.

От ядрения институт на БАН се срещат и със студенти по медицинска физика от Шумен, Пловдив и София. Целта е да подготвим кадри, спецификата е голяма, коментира експертът. Нужни са специалисти по радиохимия и с опит във фармацевтична компания.

Българските изотопи ще са на конкурентна цена

Очаква се българските изотопи да са на конкурентна цена. В сравнение с това, което се внася в момента, около 4-5 пъти по-евтино ще струват изотопите, които се произвеждат у нас, посочи Тонев.

"Няма да искаме печалба, такава ни е договорката с правителството, да работим на почти номинална цена, само да си покриваме разходите. Не искаме да правим печалба от тази работа - да печелят хората, а ние да правим физика", каза той. По думите му към момента разходите на България годишно за Флуор 18 са около 8 млн. лева.

За продажбата на лекарствените средства към Института ще се създаде специална компания. Засега интерес към закупуването на изотопи е проявен от Македония и Сърбия. Надяваме се да има пазар, защото сме много конкурентни на тема цена, добави той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 01:40 | 12.09.22 г.
fallback