Българският лекарски съюз (БЛС) ще настоява за преразпределение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в преговорите за Националния рамков договор (НРД) за 2016 г., така че извънболничната медицинска помощ да разполага с повече средства.
Това съобщи на пресконференция по повод преговорите за Националния рамков договор председателят на съсловната организация д-р Венцислав Грозев.
Днес представители на съсловната организация ще се срещнат с министъра на здравеопазването Петър Москов, за да обсъдят предложенията на БЛС за заложените обеми и цени в договора. Преговорите трябва да приключат през февруари, за да може рамковият договор да влезе в сила от 1 април, както предвиждат промените в законодателството.
Лекарският съюз иска 200 млн. лева повече за болничната помощ, които да дойдат от резерва на Здравната каса, коментира Грозев. Според него институцията може да си позволи това финансиране, тъй като се очаква отново преизпълнение на приходите от здравноосигурителни вноски, както и ръст на плащанията за възстановяване на здравни права.
Венцислав Грозев подчерта, че на фона на реформата и прехвърлянето на дейности от болничната към извънболничната помощ НЗОК е предвидила бюджет, който е само с 1 млн. лева по-висок спрямо миналогодишния.
При отчетени 204 млн. лева за специализираната извънболнична помощ за 2015 г. съюзът настоява бюджетът за тази да е 220 млн. лева.
За първичната медицинска помощ и общопрактикуващите лекари от БЛС посочват, че Касата е предвидила малко над 180 млн. лева при отчетени 185,5 млн. лева за миналата година. Предложението е бюджетът по това направление да се увеличи с 20 млн. лева.
Най-голямо увеличение на финансирането от съсловната организация настояват да има за медико-диагностични дейности – т.е. при направленията за изследвания. В бюджета на НЗОК са предвидени малко над 70 млн. лева при отчетени над 72,3 млн. лева за 2015 г. и след като 4,5 млн. лева от парите за направления бяха прехвърлени за болниците през миналата година.
Грозев посочи, че организацията ще иска 22 млн. лева повече за медико-диагностични дейности, така че общият бюджет по това перо да стане малко над 91 млн. лева.
Що се отнася за болниците, НЗОК е предвидила наз 1,3 млрд. лева за плащания за лечебните заведения при отчетени над 1,5 млрд. лева за 2015 г., т.е. има над 200 млн. лева неразплатени дейности. Според него от резерва на Касата могат да се вземат 200 млн. лева.
Грозев посочи, че през миналата година Здравната каса е отчела 9 млн. лева преизпълнение на приходите от здравноосигурителни вноски, но според него сумата е всъщност над 30 млн. лева, защото осигуровките се плащат и от осигурените лица, и от работодателите. Той подчерта, че Лекарският съюз ще търси информация къде са останалите над 20 млн. лева, които не са отчетени.
Отделно съсловната организация е поискала от Националната агенция за приходите (НАП) по Закона за достъп до информация данни за събраните средства от кампанията за възстановяване на здравни права по старите правила, която приключи в края на декември миналата година.
Председателят на БЛС посочи, че по новата процедура за възстановяване на здравни права се плащат осигуровки за 5 години назад, но все пак ще има ръст на постъпленията по това перо през тази година. Изчисленията на съюза сочат, че с повечето събрани вноски НЗОК ще формира резерв от 100 – 110 млн. лева, дори след отпускането на 200 млн. лева за болниците.
Зам.-председателят на БЛС д-р Галина Павлова допълни, че извънболничната помощ е подценена и неглижирана в бюджета на Здравната каса, а Надзорният съвет на институцията е разпределил средствата субективно. Тя подчерта, че има нужда от преразпределяне на обемите заради недофинансирането, което създава изкривявания в здравната система – например хоспитализации с цел извършване на изследвания.
Павлова посочи, че БЛС предлага и леко увеличение на цените на някои дейности – профилактични прегледи от общопрактикуващите лекари и лекари специалисти, имунизации и реимунизации, по програмата „Майчино здравеопазване“, за диспансерно наблюдение. Ръстът на цените е от порядъка на 0,5 – 2 лева по отделните дейности.
Според нея трябва да се увеличат и парите за лекарските комисии, тъй като от тази година те ще могат да издават болнични до 12 месеца, а не до 6 месеца, както беше досега. Очакванията й са медицинската експертиза да бъде по-натоварена. Ако финансирането се запази на същото равнище, пациентите ще изпаднат в невъзможност да намерят лекарска комисия, която да се произнесе за техния случай, предупреди тя.
Галина Павлова допълни, още, че бюджетът на ТЕЛК не трябва да бъде към НЗОК, а към социалното министерство с оглед на предстоящата реформа в системата на медицинската експертиза.


Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Времето утре: Предимно слънчево и топло
Паоло Булгари почина на 89 години: Историята на световната бижутерийна империя води към България
Остарелият софтуер не е проблем, ако бизнесът управлява риска
Норвегия разширява проучванията за нефт и газ в Арктика близо до Русия
В сянката на Русия Норвегия разширява енергийните си граници в Арктика
Как да спасим следващия Дженсън Хуанг от самия него
Пренебрегваме сериозен проблем при прехода към електричество
Китайско качество? Покривът на нов SUV се... набръчка
Властите в Швеция подменят пътни знаци заради руски танк
Stellantis се оттегля изцяло от моторните спортове
Следващият Maybach ще има водопад в салона
Пет нови брутални кросоувъра от Китай, които копират Defender
Самоубил се е бившият началник на италианската полиция Джани Де Дженаро
Каракачанов: Хора, които не са били в казарма, да нямат право да бъдат депутати и министри
Съдът остави в ареста непълнолетните, задържани за блудство в София
Отменен гол и пиротехника: "Спартак" и "Черно море" не се победиха
Броят гласовете за избор на член на ВСС от квотата на следователите