Няколко инструмента ще предложи КНСБ на бизнеса и на държавата за повишаване на заплащането на работещите. Това обяви лидерът на синдиката Пламен Димитров на пресконференция, представяйки приоритетите на Конфедерацията в сферата на доходите в следващите 15 месеца до края на настоящия мандат.
На първо място КНСБ ще настоява за договаряне на минимално заплащане по икономически дейности, като основата да бъде минималният осигурителен доход (МОД) за съответния бранш. Предложението е през колективните трудови договори МОД да се превърне в ефективно действаща минимална работна заплата за бранша. Димитров посочи, че подобно договаряне вече е постигнато за 17 бранша и синдикатът ще настоява да важи за всички 88 икономически дейности и 9 категории персонал, в които се договарят минимални прагове.
КНСБ предлага и механизъм за задържане и по-добра реализация в страната на квалифицираните кадри с висше образование. Предлага се да бъде въведена диференцирана минимална работна заплата за завършилите висшисти, работещи по специалността си. Идеята е тя да бъде въведена в Кодекса на труда с коефициент 1,5 от минималната работна заплата за страната, или 50% увеличение на МРЗ, за да се получава автоматично каква трябва да бъде минималната заплата за висшисти, които работят по своята специалност.
Димитров обясни предложението с пример – ако догодина минималната заплата за страната е 460 лева, както вече е договорено, то заплатата за млад висшист следва да е около 700 лева, ако работи за това, което е учил. Според Димитров мярката е наложителна, за да задържаме младите квалифицирани хора у нас.
Друг механизъм за ръст на доходите от труд, който Конфедерацията ще предложи за реализация от следващата година, е въвеждане на препоръчителни индекси на увеличение на заплатите. Лидерът на синдиката напомни, че ако не се намери съгласие сред бизнеса това да стане на национално ниво, ще се настоява да важи по икономически дейности. Според Димитров този индекс следва да покаже с колко ще растат заплатите в дадена икономическа дейност.
КНСБ ще настоява и за постигане на договореност на тристранно ниво за нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната.
Синдикатът подготвя и пилотен проект Living Wage – заплата за издръжка на живота, която да бъде договорена и приложена експериментално на секторно-регионално равнище, като надграждащ инструмент за адекватно заплащане на труда. Пламен Димитров разясни, че това е ориентировъчна сума, която е необходима на едно лице, за да се издържа в зависимост от региона и града, в който живеее и сферата, в която работи.
Договарянето на това заплащане ще става по определена методика и е алтернатива на предлаганото от работодатели приемане на минимална заплата по региони, което Димитров обяви за пореден път за неприемливо.
Димитров направи обобщение на ситуацията с доходите на работещи през миналата година. Той посочи, че в 20% от предприятията няма увеличение, в други 20% са увеличили възнагражденията с над 10 на сто, а в останалите 60% от фирмите увеличението на заплатите е до 10 на сто. Димитров допълни, че тази картина е значително по-добра в сравнение с предходната 2014 година и обърна внимание, че ръстът на възнагражденията е постигнат под натиска на вътрешния и външния пазар.
07:04 | 14.09.22 г.