fallback

Какво би станало, ако майчинството се обвърже с минималната заплата

С нарастване на стимулите намалява делът на майките, които се връщат на работа след първата година майчинство

09:55 | 12.03.16 г. 1

Миналата седмица парламентът отхвърли искането за обвързване на майчинството за втората година с размера на минималната работна заплата, която беше повишена до 420 лв. за тази година. Според вносителите от БСП това ще струва около 19 млн. лв. годишно и ще увеличи доходите на 40-те хиляди майки, които гледат детето си до 2-годишна възраст по последните данни на НОИ.  

Всъщност подобни искания и предложения е имало и преди, тъй като до преди няколко години тези обезщетения следваха минималната работна заплата. Макар и формално обезщетението да не беше равно на МРЗ, а да се определяше с годишния закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, то беше повишавано до новия размер на МРЗ с всяко покачване на минималната заплата, посочва се в анализ на ИПИ.

Трябва да се има предвид, че обезщетенията за отглеждане на дете до 2-годишна възраст са обезщетения за майки с осигурителна история (т.е. срещу тях стоят направени в миналото осигуровки), които се полагат на осигурените майки до включването им отново на пазара на труда и не бива да се разглеждат като насърчение. Второ, минималната работна заплата е единствено административно определена сума, несъобразена с икономическата реалност и неотразяваща развитието на пазара на труда. Не би следвало никакви други плащания да бъдат обвързвани с нея, още повече предвид ударното ѝ повишаване през последните две години. 

Размерът на обезщетението за майчинство  влияе силно върху решението на майката за по-кратко или по-продължително отглеждане на децата вкъщи. Така, колкото по-високо е обезщетението, толкова по-малко смисъл има за жената да се върне на работа и да получава заплата вместо обезщетения. Това се вижда и от данните на НОИ за броя на обезщетенията за отглеждане на малко дете (от 1 до 2-годишна възраст) спрямо обезщетенията за бременност и раждане (отглеждането до 1-годишна възраст) и размера на обезщетенията. Данните за последните години показват ясна връзка между решението за оставане вкъщи и размера на обезщетенията. Докато през 2010-2012 г. обезщетението е 240 лв., около 70% от тези, които са взимали обезщетения за гледане на дете до 1 година през предходната година, взимат и за втора година. През 2013 г. обезщетението за отглеждане на малко дете рязко се увеличава от 240 лв. до 310 лв. (30%), което води до нарастване на дела на тези, които решават да гледат детето/децата и през втората година , с 5 процентни пункта. През 2014 г. обезщетението нараства доста по-бавно, с около 10%, а делът на майките, които остават вкъщи и втората година, леко намалява до 73,3%. Това може да  се обясни с първото по-сериозно раздвижване на пазара на труда след кризата, което може да е стимулирало част от майките да се върнат на работа въпреки 10% покачване на обезщетението. През 2015 г. делът на майките, които отглеждат детето си поне до 2-годишна възраст, нараства леко до 74,2%. 

Това означава, че с нарастване на стимулите намалява делът на майките, които се връщат на работа след първата година майчинство. Т.е. сметките на БСП със сигурност ще излязат грешни, защото хората, които ще взимат обезщетения, ще се увеличат.

Вече няколко пъти сме писали за същността и щедростта на системата на отпуските и обезщетенията при майчинство – за това, че платеното майчинство в България е най-продължително в целия свят и над пет пъти по-дълго от средното в ЕС; за това, че майчинството се отразява негативно на пазара на труда и различни изследвания показват, че за да не се засегне реализацията на жените, то трябва да е в пъти по-кратко; за това, че има по-ефективни методи за подпомагане на семействата, различни от стимулите за продължителен престой на помощи и обезщетения.

Ако обезщетенията за отглеждане на малко дете (до 2-годишна възраст) се увеличат, това ще създаде още по-големи стимули за оставане на майките вкъщи, особено в по-бедните области (там проблемите са свързани именно с доходите и работните места, а не с липсата на места в детските ясли и градини). Майките биха предпочели да останат вкъщи, защото по-трудно си намират работа, а дори да си намерят, няма да имат никакъв икономически стимул да го правят, защото обезщетението за втората година няма да е много по-малко от заплата, която ще получават. Решаването на демографските проблеми и подпомагането на семействата не трябва да става с краткосрочни и икономически неефективни мерки (т.е. с по-високи помощи), а с дългосрочни цели за повече възможности за детска грижа, работа и по-високи доходи.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:29 | 14.09.22 г.
fallback