Значително ускоряване на съдебния процес предвиждат промени в НПК

Мерки за значително ускоряване на съдебния процес, гарантиране на качествено правораздаване при корупционни престъпления по високите етажи на властта, както и незабавно изпълнение на присъдите се предлагат с промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс. С измененията се изпълняват очакванията на обществото за реформа в българския наказателен процес, който е един от най-критикуваните и в Европейския съюз, посочва се в мотивите.

Промените предвиждат елиминиране на недостатъците на сегашния съдебен процес. Новите правила възпрепятстват многократното връщане на делото в досъдебна фаза, както се случва в момента. С цел ускоряване на процеса законопроектът предвижда провеждането на открито разпоредително съдебно заседание с участието на всички страни в процеса. 

Основната част от измененията са насочени към ускоряване на процесуалното развитие и в двете фази на наказателното производство. Прецизират се правни норми с цел преодоляване на затрудненията при прилагането им и избягване на възможностите за конкуренция в правораздаването.

Правосъдният министър Екатерина Захариева коментира пред БНР целите на предлаганите промени. По думите й предложените промени ще дисциплинират както прокуратурата, така и съдиите, които ще трябва да изчистват на разпоредително заседание всички допуснати нарушения.

Многобройните връщания се използват от съда и за бягане от "горещите картофи", от тежките дела, а прокурорите предпочитат съдът да върне делото, за да няма оправдателна присъда за статистиката. Механизмът за връщане се използва активно и от адвокатите, стана ясно от думите на Захариева.

Понякога съдът дава указания на досъдебната фаза за отстраняване на пропуски, което е недопустимо, защото съдът трябва да бъде равно отдалечен от страните, каза министърът на правосъдието.

Въвежда се незабавно изпълнение на присъдата още от касационния прокурор, съобщи още Екатерина Захариева и нарече недопустимо сегашното двуседмично пътуване на документите от касационния съд до първоинстанционния.

Ако има осъдителна присъда за ефективно лишаване от свобода, тя трябва да се изпълни още на ниво касационен съд. Това според министъра ще ограничи случаите на т.нар. "бегълци от правосъдието". Практиката с гривните за електронно наблюдение е добра практика, но не е оправдано масовото ѝ използване, заяви още министър Захариева.

Предвиденото в измененията дистанционно изслушване на вещите лица във видеоконферентна връзка пък се очаква да доведе до отпадане на причините за отлагане на дела заради невъзможност за явяване на вещите лица. ДНК експертизите са типичен пример за ограничен брой вещи лица, поясни Захариева.

Друг нов момент е свързан с оповестяването на мотивите към присъдата, което понякога се забавя с месеци и води до изтичане на абсолютната давност и невъзможност доказано виновно лице да изтърпи наказанието си. Досегашният 30-дневен срок се удължава до 60 дни заради делата с висока фактическа и правна сложност, които включват огромен обем материали.

Има и промяна в сроковете за досъдебно производство. Административният ръководител на съответната прокуратура ще може да постановява само еднократно удължаване с два месеца, а не както е досега, многократно.

Законопроектът отчита както правата на обвиняемия, така и правата на жертвите, отбеляза още Екатерина Захариева. Разширява се възможността за подаване на жалби за бавност на процеса и освен на обвиняемия и на неговия защитник, тя се предоставя и на пострадалите от престъпления, каза министърът.