Хампарцумян: Трябва да създадем условия младежите да се реализират в България

Двойно повече образовани българи напускат страната днес в сравнение с началото на века. Изтичането на мозъци от България се задълбочава, като през 2010/11 г. близо 27% от напусналите страната българи са с висше или по-високо от висше образование, при малко над 13% през 2000 г., информира Асоциация "Банка на годината" по повод организирания днес следобед финансов форум с фокус върху образованието. Данните са от коментар на бюджета за 2017 г. на Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк.

"Младите хора по съвсем естествен начин си търсят успеха и късмета навсякъде. Няма как да ги затворим изкуствено“, коментира пред БНТ банкерът Левон Хампарцумян.

Той смята, че трябва да създадем тук условията младежите да се реализират, както например в IT сферата.

„Това не е краят на света. Днес излизането от България няма смисъла на изгарянето на всички мостове към България, както е било по тоталитарно време, а търсене на друго приложение на това, което можеш. Има доста хора, които са базирани в България, а работят за компании на другия край на света“, изтъкна банкерът.

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев смята, че често се драматизира проблемът с миграцията на висши кадри. Според него това е естествен процес.

„Нормално е миграцията да е от една сравнително по-бедна държава, с по-малки възможности за развитие, към по-развитите страни. Но тук въпросът е на активна държавна политика, както от страна на правителството, така и от страна на бизнеса. И аз мисля, че ние тук губим много, оставяйки изцяло решението на младия човек по време на неговото следване и завършване“, каза той.

И препоръча държавата да се отнесе по-сериозно към своите кадри. Те според него заминават в чужбина не толкова, защото образованието ни е лошо, а защото не виждат шанс за реализация тук. 

Той повтори идеята младите хора, които са били финансирани за обучение в университета от държавата (били са приети държавна поръчка) да бъдат задължени да работят поне 5 г. в страната. Бизнесът по думите му също трябва по-активно да финансира обучението.

Според него хората, които искат след това да работят в частния сектор или в чужбина, могат просто да върнат заема за следването.

В противен случай според проф. Статев България ще финансира развита Европа с изтичането на финансисти, инженери и лекари.

Левон Хампарцумян коментира, че след 10 г. финансовата индустрия ще бъде свързана много повече с информационните технологии. Университетите все повече ще трябва да се фокусират или в директна изследователска и практическа работа, или върху фундаментални знания като математиката, за да може човек да стане обучаем, защото в бързоразвиващия се свят човек трябва да учи постоянно.

Ако направим държавата прилично място за живеене, имаме хубав климат, хората ще започнат да идват тук. И днес има хора със западноевропейски паспорти, които са избрали да живеят в София, каза банкерът.

Хампарцумян предупреди, че след 20 години недофиансиране на образованието, имаме голяма маса функционално неграмотни хора.

„Тази част на населението, която културно изостава, те живеят в друг свят. Ние се разделяме на две държави – едните с достъп до интернет и с амбиции, други живеещи в 19-ти век“, каза той.

По темата за бюджета проф. Статев заяви, че  битките около проекта имат повече политическа окраска, отколкото икономическа. Ресурсът е толкова малък, че степените за свобода почти ги няма. Това е нормален, добър бюджет, коментира той.

Левон Хампарцумян определи бюджета като консервативен. „Одеялото е късо – трябва да изберем дали ще си завием главата, или краката. Усилията трябва да са в посока да произвеждаме повече. Социалистите, като се почувстваха по-комфортно, заговориха за вдигане на данъци, а не за това да произвеждаме повече“, каза той.

По въпроса за политическата криза банкерът изтъкна: "До момента, до който нямаме дългосрочното усещане на криза, това няма да има директно влияние върху икономиката“.

Политиците трябва да бъдат по-отговорни и да не спекулират със създаването на усещане за криза, защото българската икономика не е била в толкова добро състояние от 10 години – от 2007-2008 г., заяви той.

„Категорично е ясно, че икономическа и финансова криза няма. Напротив, ние имаме достатъчно фактори и индикатори, че отново излизаме на тренд на икономически растеж“, каза Стати Статев.

„Дали има политическа криза, могат да кажат политолозите. Надявам се, че до април - май политическата ситуация ще се стабилизира и няма да попречи на икономическото развитие", заяви ректорът на УНСС.