Емил Хърсев: Влизането в еврозоната ще ни осигури кредитор от последна инстанция

Приемането на България във валутния механизъм ERM II и след това в еврозоната ще ни осигури кредитор от последна инстанция. В момента такъв липсва и това е изключително опасно за банковата система, заяви финансистът Емил Хърсев по време на Български икономически форум, който се провежда днес. Основна тема на дискусиите е бъдещо членство на страната ни в еврозоната.

Според Хърсев липсата на възможността България да използва кредитор от последна инстанция би могла да събори банковата система в случай на необходимост от паричи ресурси. 

Уточняваме, че кредитор от последна инстанция е кредитор, който осигурява рефинансиране на търговските банки и обикновено това е Централната банка за дадена държава. В страните-членки на еврозоната това е Европейската централна банка (ЕЦБ). В България Българска народна банка (БНБ) не може да бъде кредитор от последна инстанция, тъй като страната ни е обвързана с валутен борд.

По думите на Хърсев приемането ни в еврозоната ще освободи паричен ресурс от над 18 млрд. Евро. Той уточни, че тези пари са осигурени чрез заем от Международния валутен фонд и Световната банка с цел да се попълнят резервите на БНБ. Хърсев е категоричен, че нищо от процедурата по присъединяване не бива да бъде дискретно и тайно.

Въпросът дали България да бъде приета в еврозоната изобщо не е на дневен ред. По-важно е да се уточни кога това ще се случи, защото то неминуемо ще стане факт, тъй като страната ни няма право на дерогация по тази част от задълженията ни към Европейския съюз (ЕС). Това заяви икономистът Георги Ганев по време на дискусията.

Той е категоричен, че приемането на България във валутния механизъм ERM II не бива да слиза от масата за преговори и изрази разочарование, че Министерство на финансите (МФ) и Българска народна банка (БНБ) са отказали да ангажират обществото с този наболял въпрос с оправданието, че трябва да бъдат „дискретни“.

Според Ганев страната ни трябва да бъде по-активна по отношение на преговорите, защото отстрани изглежда, че всъщност не държим особено да сменим лева с еврото, а и еврозоната отказва да стартира преговорната процедура.

„Защо не можем да влезем дори във валутния механизъм ERM II, има ли цена, която не сме готови да платим? Няма никакви формални пречки това да се случи“, добави Ганев. Той уточни, че е хубаво да пресметнем добре какви ще бъдат ползите и негативите. Не бива да забравяме, че има разходи на ресурси, които ще бъдат дългосрочни. Например и България ще участва в спасяването на фалирали банки в други страни-членки, обясни икономистът.

Бившият заместник-кмет по финансите на Столична община Минко Герджиков изрази опасенията си, че влизането на България в еврозоната може да повтори „гръцкия сценарий“.

„Гръцкия външен дълг нарасна от 90 млрд. евро на 400 млрд. евро след влизането им в еврозоната. Правителството, както и домакинствата и бизнеса дълго време харчеха повече средства отколкото разполагаха реално. В един момент бяха санкционирани и спряха да печатат пари, стана им изгодно да теглят нисколихвени кредити, направиха едниОлимпийски игри и се оказа, че страната е безнадеждно фалирала“, обясни Герджиков. По думите му България е по-близо до Гърция, отколкото до Източна Европа и единствената разлика между нас и тях е, че ние сме във валутен борд.

Икономистът Георги Ангелов обясни, че през последните 10 години никой не е влязъл в ERM II и за това има две причини – или тези, които искат – не могат, или тези, които могат – не искат.

„Чехия не иска да приема еврото, но пък, ако реши, може да го направи веднага. Румъния иска да смени валутата, но нея също не я искат в еврозоната. Трябва да работим на малки стъпки, вместо да си поставяме нереалистични цели“, категоричен е Ангелов. Той обобщи стъпките по следния начин: излизане на България от черния списък на страните с макроикономически дисбаланси; страната ни да влезе в Шенген; излизане от надзора на съдебната система. Според него едва след като изпълним тези стъпки ще можем да говорим за започването на преговорите за влизането ни в еврозоната.

Според икономиста Даниела Бобева България е третирана несправедливо по отношение на влизането ни в „чакалнята“ на еврозоната. „Вече изпълняваме всички критерии от Маастрихт, а последните три доклада за конвергенция също са положителни. Не виждам защо да не се присъединим към ERM II, oще от 2006 г. се говори за това“, каза Бобева.