Експерти очакват засилване на кибератаките през умни устройства

Цялата линия на извършване на киберпрестъпленията би трябвало да бъде инкриминирана с различна тежест – този, който е предоставил среда, или е бил проводник за извършване на киберпрестъплението чрез частни компютри или като производител на умни устройства, защото те трябва да отговарят на определени стандарти.

Около това мнение се обединиха експертът по киберсигурност Ясен Танев, Тодор Донев и Стилиян Ангелов от Обществото на етичните хакери, които в ефира на "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria коментираха каква трябва да бъде нормативната уредба при борбата срещу киберпрестъпленията.  

“За изминалата година загубите от криптовируси в България са над 3 млн. евро. Те, както и фишингът и кражбите на кредитни карти ще продължават да бъдат тенденция, но се очаква засилване на кибератаките през умните устройства през втората половина на 2017 г.", обяви Ясен Танев.

Той напомни, че ЕС прие регулация за защита на данните и оповестяване на пробивите, която от тази година е  приложима.

„Използването на пиратски софтуер и достъп до незащитени сайтове е глупост и неинформираност. Не оставяйте настрана умните устройства", посъветва експертът и заяви, че в България приоритет трябда да е ограмотяването.

Той е категоричен, че „ние като потребители на компютърни устройства би трябвало да се грижим за цифровата им сигурност и да спазваме дигиталната хигиена", защото сме отговорни при използване на дадено устройство.

В края на миналата година Министерският съвет внесе предложения за промени в Наказателния кодекс, които предвиждат разширяване на понятията за киберпрестъпление.

Танев смята, че предложените промени са малка стъпка и няма да имат никакъв ефект.

“Киберпрестъпленията са дефинирани доста общо, а наказанията са под четири години ефективна присъда, като вероятно ще се излезе с условна присъда или обществено полезен труд. Глобата от 6000 лв. е по-скоро смешна. Съдебната отговорност е доста краен вариант, но със сигурност всички участници трябва да отговарят за това да пазят интернет чист”, смята Танев.

"Дигиталният свят не трябва да се разглежда като разширение на начина, по който живеем. Той трябва да се смята за еквивалентен на реалното, киберпрестъпленията трябва да бъдат пренесени към реалните казуси", подчерта Танев и уточни, че в Наказателния кодекс има дефиниция като помагачество и съучастничество по непредпазливост.

Той даде пример, с който обясни как т. нар. „зомбирани компютри и устройства“ могат да бъдат използвани за кибератаки и да съсипят нечий малък бизнес, защото парите на предприемача вместо да се използват за заплати и за подобряване на условията на труд, трябва да отидат за решаване на проблема.

Танев обясни, че през последната година неправителствена организация прави специали курсове, организирани от Агенцията за малки и средни предприятия, през които са обучени над 1000 фирми.

„През дигитални читалища за киберсигурност се предават знания от човек на човек. Деца, ученици и възрастни хора преминават през обучение и развиват навика „цифрова хигиена“, посочи експертът и напомни  „винаги да се архивират данните, за да не се преговаря с терористи“.

Стилиян Ангелов допълни, че в Германия е предложено потребителите да бъдат глобявани, ако не поддържат актуална версия на антивирусната си програма.  

“В повечето случаи потребителите нямат представа какво се случва с техния компютър и реално те не са задължени да го правят. Всеки от нас реално след едно такова заразяване може изведнъж да се превърне в атакуващо звено към невинна жертва или малък бизнес”, посочи Тодор Донев.

Вижте целия разговор във видеото: