Сиренето е поскъпнало с близо 14% в период на понижение на цените на млякото

За периода 2012 – 2015 г. цените на суровото мляко намаляват с 3%, докато цените на едро на сиренето се увеличават с 13,8%. В същото време цената на млякото представлява 60% от цената на сиренето в търговията на едро. Това отбелязват учените от Института по аграрна икономика (ИАИ) в бюлетин, който обобщава резултатите от научната конференция „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари”.

Установена е висока асиметрия между цените на сиренето към цената на суровото мляко. Анализаторите измерват тази асиметрия с  коефициент - колкото по нисък от 0 е той, толкова по-силно цената на сиренето се движи в различна посока или расте много по-бързо, отколкото цената на млякото.

На месечна база за периода 2012 – 2015 г. коефициентът е -0,92. 

Положението в българското млечно говедовъдство е тревожно най-вече заради конкуренцията на европейския пазар. След отпадането на дерогационните режими, премахване на млечните квоти, растящото световно производство и засилване на конкуренцията, немодернизираните български млечни стопанства оцеляват трудно и съществуват благодарение на неустойчив модел, базиран на субсидирането, отбелязва Институтът.

Според експертите задържането на броя на животните се постига изключително със субсидиите, що се отнася до говедовъдството и овцевъдството. Има  непродуктивни стада, отглеждани заради заявяването на пасища, което лишава истинските производители от по-високо подпомагане (стопаните на пасища от общински фонд трябва да доказват наличие на животни – бел. ред.).

В момента най-уязвими са стопанствата между 10 – 100 крави, които имат високи разходи за производство в условията на променливи цени.

Млечната продуктивност в България е значително по-ниска от другите страни в ЕС.

Произвежданото мляко е с по-лоши показатели за протеин и млечни мазнини, в сравнение със страните от Западна Европа, което се дължи на ограничени достъп на повечето ферми в България до по-добър генетичен
материал, до средства за внедряване на нови схеми за хранене и отглеждане на животните и знание за тях.

България трябва да се съсредоточи в по-целесъобразно използване на публичния финансов ресурс по инвестиционните и други мерки в млечното животновъдство.

Усилията трябва да бъдат насочени към подобряване на текущото състояние в средните стопанства с над 50 до 200 млечни крави, които да имат достъп до финансиране на нескъпи проекти за оборудване (например използвано), и за закупуване на подходящи високопродуктивни животни, при облекчен достъп до  програмни схеми, препоръчват експертите.

Според тях чрез държавна подкрепа трябва да бъдат решени засилващите се проблеми със задлъжнялостта на млечните стопанства, което пречи на тяхната ликвидност и застрашава жизнеспособност им.

Според Института трябва да бъдат поощрени директните продажби на продукти от малките и средни стопанства.

Събитието бе организирано от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство - CAPA към ИАИ и ССА. Форумът бе подкрепен от Фонд „Научни изследвания“ и Фондация "Америка за България".