Процесът на създаване на работни места в редица области се забавя или е спрял

Югоизточен район

Югоизточният район на страната е единственият, в който заетостта през 2016 г. нараства във всяка една от областите.

Възстановяването на пазара на труда в област Бургас приключи (в унисон с прогнозите на ИПИ) и вече спокойно можем да говорим за експанзия. Средногодишният коефициент на заетост ще е по-висок от този през 2015 г. и ще достигне своеобразен рекорд от 63,6%. Експанзията обхваща и по-малки общини като като Камено и Айтос, в които коефициентът на безработица (по данни на АЗ) през 2016 г. спада под 10%.

Данните за развитието на пазара на труда в другите три области (Сливен, Стара Загора и Ямбол) също са положителни, като Ямбол задминава, а Сливен наближава предкризисното ниво на заетост. В същото време, единствената община в област Сливен, в която коефициентът на безработица през 2016 г. е под 10%, е Нова Загора. Макар да е част от област Сливен, нейното териториално разположение между областните центрове Сливен и Стара Загора и данните за ежедневната трудова миграция от областта показват, че икономиката ѝ е обвързана по-скоро със западната област - Стара Загора. Пазарът на труда в област Стара Загора продължава да бъде разпокъсан, като в две от общините, Казанлък и Стара Загора, безработицата е под 5%, а в Раднево и Гълъбово – под 10%. Ситуацията в общини като Мъглиж, Николаево, Гурково и Братя Даскалови остава кризисна, като в някои от тях безработицата дори е над нивата от 2011 г.

Южен централен район

Изминалата 2016 г. може да бъде отчетена като „нулева” по отношение на заетостта в Южния централен район на страната. Заетостта в областите Пловдив и Смолян се стабилизира на нивата от 2015 г., но продължава да е с около 1 процентен пункт по-ниска от пика през 2008 г. Тримесечните данни и за двете области, обаче, говорят за постепенно влошаване, като през второто полугодие на 2016 г. заетите в двете области намаляват на годишна база.

Положителни тенденции се наблюдават най-вече в област Хасково. Коефициентът на заетост достига нивата отпреди кризата, а безработицата и в областния център, и в Димитровград намалява. В област Пазарджик е регистрирано минимално повишение на коефициента на заетост до 60,3%.

Югозападен район

Въпреки че очакваме средногодишният брой на заетите в столицата да отбележи нов рекорд, постепенното увеличаване на броя на населението води до това, че столицата все още не е достигнала предкризисния си коефициент на заетост (73,9% през 2008 г.). Именно София (столица), обаче, е основният двигател на процеса на създаване на работни места на национално ниво през 2016 г.

Положителни са данните и за областите Благоевград и Кюстендил, като втората вече доближава предкризисните нива на заетост на населението на възраст 15-64 години. Заетостта в широката Софийска област и Перник намалява, като тримесечните данни подсказват подобрение в края на годината за Перник и по-нататъшно влошаване в София (област).

Оценката на ИПИ за трудовите пазари през 2016, изготвена на база данните на НСИ и АЗ показва, че процесът на съзадаване на работни места в редица области постепенно забавя своя ход или е спрял. Това важи както за големи икономически центрове като областите Варна и Пловдив, така и за по-малки такива, в които в предходните години се наблюдаваха трайни положителни тенденции, като област Велико Търново.

Данните за развитието на пазара на труда в Северозападната част на страната са изключително притеснителни, особено що се касае до областите Враца, Ловеч и Монтана.

Единственият район, в който всички области регистрират ръст на заетостта на населението на възраст 15-64 години, е Югоизточният, но възстановяването на някои области е него (като Стара Загора) протича изключително неравномерно, ако се вземат предвид данните за отделните общини.