Външното търсене е основен двигател на икономическия растеж на България

Външното търсене повлиява за положителната динамика на икономиката на България през 2016 г. Това е записано в редовния месечен икономически анализ на Райфайзенбанк.

Анализаторите на кредитната институция отчитат, че през 2016 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е нараснал с 3,4% на годишна база, според данните на Националния статистически институт (НСИ). Водещ фактор от страна на вътрешното търсене е крайното потребление, даващо 1,4 пр.п. към ръста на БВП, следвано от брутното капиталообразуване с 0,2 пр.п., пише още в анализа.

„Нарастването на крайното потребление е в резултат от увеличено индивидуално потребление, от което най-значителен принос има потреблението на домакинствата. То се движи не само от нарастването и при двата компонента на дохода в рамките на брутната добавена стойност, но и от снижаването на лихвеното равнище в страната“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.

Според него от страна на предлагането положителен принос за ръста на БВП имат услугите (1,9 пр.п.), индустрията (0,4 пр.п) и селското стопанство (0,2 пр.п).

Към януари 2017 г. брутният външен дълг на страната възлиза на 67,4 млрд. лв., което е с 1,7 млрд. лв. повече от януари предходната година, отчитат още от кредитната институция. В рамките на общия ръст на брутния външен дълг дългът на държавното управление нараства с 2,5 млрд. лв., докато външната задлъжнялост на останалите три институционални сектора (банките, фирмите и другите сектори) се понижава с общо 800 млн. лв., посочват анализаторите.

Според анализа кредитите към фирми и граждани отново се увеличават през януари - с 1,6% на годишна база, или с 1,2 млрд. лв., достигайки 49,2 млрд. лв. При кредитите към домакинствата е отчетен по-значителен ръст от 4% (727 млн. лв.), до 18,6 млрд. лв., докато при кредитите към нефинансови предприятия увеличението е по-слабо  – 2,5% (468,4 млн. лв.) до 30,6 млрд. лв.

През януари нивото на лошите и преструктурирани кредити (без овърдрафт) отбелязва спад с 3,1 пр.п. спрямо същия месец миналата година до 20,1%, оставайки на относително високо ниво. Делът на лошите и преструктурирани кредити на фирмите се понижава с 3,5 пр.п., достигайки 24,4% (5,2 млрд. лв.), докато при домакинствата спада с 2,4 пр.п. до ниво от 14,9% (2.6 млрд. лв.), пише още в анализа.