Мерките за насърчаване на инвестициите буксуват

Една година след като беше приет плана за подобряване на инвестиционната среда в България, само 48% от общо 118 мерки са изпълнени.

Това става ясно от приетия днес отчет за изпълнението на Плана за действие на мерките за подобряване на инвестиционната среда, съобщиха от правителствената информационна служба.

За да се справи с проблема, кабинетът дава на финансовия министър Владислав Горанов срок от два месеца да изготви критичен анализ на причините за неизпълнението на планираните мерки.

Също така кабинетът реши да възобнови работата на работните групи по основните проблемни области пред инвестициите, а целта е да предложат допълнителни мерки за подобряване на инвестиционната среда в страната.

Една година след одобрението на Плана за действие  изпълнението на 16 от включените в него мерки изобщо не е започнало, което е ясен знак за наличието на проблем, казва се в съобщението на Министерския съвет.

По време на служебното правителство е отчетен нулев напредък, но според действащите министри политическата ситуация по това време е само частично обяснение за този резултат.

Според кабинета все пак са направени промени в редица подзаконови нормативни актове, разширен е и делът на електрооните услуги.

В резултат на изпълнените мерки е постигнато подобряване на инвестиционната среда, но въпреки това е налице значителен потенциал за постигане на още по-добри резултати, твърдят от Министерски съвет.

От стенограмата от днешното заседание на правителството става ясно, че премиерът Бойко Борисов е възложил на министрите до понеделник да са готови с информация за предоставяните от техните ведомства услуги и изискваните за това документи.

Справката трябва да съдържа информация кои събирани от гражданите документи са ненужни и съответната администрация да спре събирането им.

„Самите ние си даваме сметка, че това е реална реформа и тя затова не се е случвала, защото трябва да се преодолява огромна съпротива на чиновници, администрация, включително и корупционни схеми по маса звена – нещо, с което ние сме свикнали като народ, но ние трябва това да го поправим. Роптаем, ядосваме се, нервираме се и то не се случва. Този път ще се случи“, коментира премиерът.

На днешното си заседание кабинетът реши и да направи законови промени, с които се въвежда служебен обмен на данни между администрациите по отношение на 12 удостоверителни документа, за които вече съществува техническа възможност съдържащите се в тях данни да бъдат служебно извличани – автоматизирано или полуавтоматизирано, по електронен път.

„През септември 12 документа на хартия ще отпаднат при искане на услуга от администрацията, а чиновниците ще могат да си взимат автоматично данните от 8 регистъра на различни ведомства по електронен път“. Това съобщи вицепремиерът Томислав Дончев след края на правителственото заседание днес, цитиран от БТА.

Преди седмица пък премиерът Бойко Борисов свика среща в Министерски съвет с администрацията и общините, на която бяха набелязани мерки за справяне с тромавите и бавни процедури. Тогава той обеща, че съвсем скоро ще отпадне например издаването на хартия на свидетелство за съдимост.

„Борбата с излишния бюрократичен товар се води на няколко фронта, ако използваме арменска терминология. На първо място търсим и идентифицираме звената и администрации, където административното обслужване е излишно затормозено и забавено. Опитваме се да оптимизираме процесите там – да бъдат по-кратки, по-достъпни, по-евтини. Но голямата битка всъщност е електронизацията на процесите“, обяви още Томислав Дончев пред журналистите.

А въпросните удостоверения, които от есента ще си обменят чиновниците при нужда, са: 

- удостоверение за вписани в регистър БУЛСТАТ обстоятелства, издавано от Агенцията по вписванията; - удостоверение за вписванията, отбелязванията или заличаванията по партида на юридическо лице в Имотния регистър, издавано от Агенцията по вписванията; - удостоверение за вписванията, отбелязванията или заличаванията по партида на физическо лице в Имотния регистър, издавано от Агенцията по вписванията; - удостоверение за актуално състояние от Търговския регистър, издавано от Агенцията по вписванията; - удостоверение за наличие или липса на задължения за публични държавни вземания, събирани от митническите органи, издавано от Агенция „Митници“; - удостоверение за семейно положение, издавано от общинска администрация; - удостоверение за съпруг/а, деца, издавано от общинска администрация; - удостоверение за брак, издавано от общинска администрация; - удостоверение за наличието или липсата на задължения, издавано от Националната агенция за приходите; - удостоверение обр. УП-7 за размер и вид на пенсия/и и добавка/и, издавано от Националния осигурителен институт; - удостоверение обр. УП-8 за доход от пенсия/и и добавка/и, издавано от Националния осигурителен институт; - удостоверение за признаване на придобито висше образование в чужбина, издавано от Националния център за информация и документация.   До средата на август трябва да бъдат изготвени нормативните актове, чрез които ще се отстранят идентифицираните пречки за изпълнението на Закона за електронното управление и ще се премахне възможността на администрациите да изискват от гражданите въпросните удостоверения на хартиен носител, поясниха още от правителствената информационна служба.

На следващ етап този подход ще бъде приложен по отношение на всички останали удостоверителни документи, като за целта администрациите постепенно ще бъдат присъединявани към централния компонент за служебен обмен на данни и информация (RegiX), поддържан от Държавна агенция „Електронно управление“, се казва още в съобщението.