Издръжката на живота поскъпва към края на полугодието

Издръжката на живота в България поскъпва през последните месеци, а бедността за мнозинството от хората се задълбочава. Това показват разчетите на Института за социалнии синдикални изследвания при КНСБ за потребителските цени и издръжката на живот през юни, публикувана на сайта на синдиката.

За издръжката на четиричленно домакинство необходимите средства достигат 2 287 лв. Това са двама родители с две деца, като с тези средства този род домакинство имат възможност да покрие разходите си за храна, училище, здравеопазване, жилище и за почивка.

Средно на едно лице от домакинството издръжката на живота достига 571,67 лв.

Посочената сума е спрямо средните стандарти за България. За да се осигури тази издръжка на живота, следва, че в това домакинство средната работна заплата на всеки от двамата родители не трябва да пада под 1 143 лв., за да може да покрие необходимите разходи за останалите неработещи членове. 

От началото на годината се отчитат темпове на нарастване на издръжката на живота и регистрира повишаване с 2,7% спрямо същия период на миналата година, но на тримесечна база нивата се задържат.

Разходите за храна и битови сметки играят главна роля в динамиката на издръжката на живот през изминалия период. Според наблюдението на КНСБ цените на хранителните продукти са нараснали с 4,2% спрямо юни миналата година. Заради новите цени на тока, парното и водата от 1 април, разходите за поддръжка и сметки за дома са се увеличили с 4%.

В същото време ръстът на доходите, особено при ниско доходните групи не може да компенсира нарастването на издръжката на живот, а неравенството между богати и бедни българи се задълбочава, показва изследването. 

Съотношението между размера на дохода от работна заплата на 20%-те процента най-бедни и 20%-те най-богати, нараства до 9.6 пъти през 2016г. Същото съотношение през 2008 г. е било 7.4 пъти. Това значи само едно: „произведеното в България не се заплаща справедливо”, каза лидерът на КНСБ Пламен Димитров.

Ако се върнем 10 години назад и направим сравнение с юни 2008 г., ще видим, че нарастването на издръжката на живота достига до 25 %, или издръжката за 4 членно домакинство е нараснала с над 400 лв. до 2017 г., казва Пламен Димитров, цитиран от БНР.

Той се позовава на данни на НСИ, които показват, че близо 78%, или над 5,5 милиона българи, живеят със средства под необходимите за нормалната издръжка на живот. Устойчиво се запазва високия дял на бедните лица. Тази констатация се потвърждава и от последните изследвания на SILC на Евростат (2016 г.), според които, 40.4% от населението у нас е изложено на „риск от бедност и социално изключване“. 31,9% от населението живее в тежки материални лишения (като се ограничава с 4 от възможни 9 показателя), изтъкна Димитров.

Той уточни, че през изминалите месеци за пръв път се отчита по-висок размер на средната работна заплата в частния сектор, отколкото в обществения. „През първите три месеца размерът й в частния сектор достига 1006 лева, с ръст от 9,7%, а в обществения сектор е 1004 лв., което е ръст със 7,3%.

„Ако се изключи София от статистическите райони на наблюдението, средната месечна заплата спада до 827 лв. или по-малко с 179 лв. от средния размер обща за страната (1006 лв.) . В този случай темпът на нарастване е от 7.5% и значително изостава от общия за страната (9.1%)”, поясни Виолета Иванова, експерт от Иститута за социалнии синдикални изследвания при КНСБ. 

С по-нисък темп на нарастване, спрямо средния за страната, се движат заплатите в областите Видин, Ловеч, Монтана, Добрич, Хасково, Кърджали, добави Пламен Димитров.

Разслоението и неравенствата в страната нарастват, коментира той. Доходът от работна заплата през последните 10 години не нараства равномерно за всички работещи. В домакинствата с най-високи доходи заплатата на работещите членове се увеличава. За бедните е тъкмо обратното - заплатата на работещите бедни бележи ход надолу. Задълбочава се поляризацията в обществото ни. Богатите увеличават приходите си, а тези с най-ниски доходи продължават да обедняват..

Според изследване на НСИ само 30% от българите получават доход над средната за страната заплата. Затова, когато казваме, че средната работна заплата е над 1000 лв., трябва да имаме предвид, че 70% получават по-малко от нея, посочи Димитров.

В София доходите са различни от тези в останалата част от страната. Средната заплата в столицата е  1370 лв., докато в страната е около 820 лв.

Тревожен остава фактът, че 2,5 милиона българи живеят под официалния праг на бедност – с 315 лв. Това са 1/3 от домакинствата. От тях 1,5 милиона са пенсионери. Останалият 1 млн. са безработните, самотните майки и работещи бедни. Сумарно само 22% от домакинствата или милион и половина от всички 7,1 милиона българи получават нормални доходи – над 570 лв. Много малка част от тях си позволяват да спестяват от доходите си.