Издръжката на живот е нараснала до 562 лева в края на 2016 г.

Към декември 2016 г. издръжката на живот на четиричленно семейство е била 2250 лв., което прави по 562 лв. на човек - разходи за храна, жилище, здравеопазване. Това сочат данните от традиционното проучване на Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ), публикувано на сайта на Конфедерацията на независимите синдикати в  България (КНСБ).

Нарастването на издръжката на живота се дължи основно на ръста на хранителните стоки с 0,7%, а на годишна база ръстът е с 1,8%. Основната причина е влиянието на сезонния характер на някои хранителни стоки.

Близо 77 на сто от домакинствата, или малко над 5 млн. души, живеят с доход под 563 лв. Близо половината от домакинствата - 3,5 млн. души, живеят с доход между 300 и 562 лв. на лице и едва 1,6 млн. българи получават средномесечно над 562 лв. Изчисленията на ИССИ сочат, че 10 на сто от високоплатените българи получават около 30% от общото разпределение на доходите за труд. 

Броят на живеещите лица в бедност намалява, но българското общество не е станало по-богато, предвид факта, че делът на лицата живеещи в риск от бедност и социално изключване се запазва на високи нива, обобщава се в проучването на КНСБ.

В същото време регионалните разлики в заплащането на труда също са огромни и се запазват през годините. Разликата в брутните заплати е около 2 пъти между София (1265 лв.), където работещите получават най-високи заплати, и Видин, където заплащането традиционно е най-ниско (648 лв.).

Големи са различията и при образователния ценз. Тези с основно и по-ниско от средно образование получават по 2,56 лв. на час, докато другите с висше или подобно образование се разписват срещу 6,55 лв на час.

През последните три години България се намира в състояние на постоянна дефлация, което влияе негативно върху растежа на икономиката, подчерта лидерът на синдиката Пламен Димитров, цитиран от пресцентъра на КНСБ.

Потреблението на домакинствата все по-осезаемо се забавя и през третото тримесечие на 2016 г. вече спадат до 1,6%, при 2,5% в началото на годината. Очакванията са, че домакинствата ще продължават да свиват разходите си следствие от несигурната социално-икономическа обстановка. Ключов фактор за стимулиране на вътрешното търсене и потребление е повишаване на доходите на домакинствата, отчита се в проучването на Конфедерацията.

По думите на Димитров разликата в заплащането на труда в Румъния и България става все по-голяма. „В края на миналата година средната работна заплата в нашата северна съседка е достигнала малко над 600 евро, докато у нас тя е близо 480 евро. По отношение на минималната заплата северните ни съседи също ни водят - с 319 евро от 2017 година спрямо 235 евро в България”.

Пламен Димитров още веднъж припомни, че КНСБ иска нова политика по доходите. Според изчисленията на синдиката на година увеличение от около 15% ще е нормално, особено в онези сектори на икономиката, където производителността на труда е висока.

По отношение на минималната заплата лидерът на КНСБ заяви, че нормалното ниво да е около 50-60 на сто от средната работна заплата за страната.

Една от стъпките за постигане на по-високи доходи е колективното трудово договаряне. Около 30 на сто от работниците са обхванати от такива договори и при тях заплащането е с 12 на сто по-високо от останалите. Това означава, че в преговори между синдикати и работодатели може да се постига по-високо възнаграждение, обяви още президентът на синдиката.