fallback

52% от българите са оптимисти за развитието на страната, 39% са песимисти

Множеството скандали в последните месеци не са се отразили съществено върху електоралните нагласи

11:45 | 22.11.17 г. 7

Малко над половината от българите (52%) са оптимисти за развитието на България, докато 39% са на обратното мнение. Наблюдава се ярка зависимост между оптимистичните нагласи и възрастта. Това установява съвместно проучване на изследователски център „Тренд“ и „24 часа“, които се обединяват в общия проект 24 Trend Index.

Оптимизмът при по-младите доминира съществено, като с напредването на възрастта дяловете постепенно спадат. Сред тези над 70 години мнозинството са песимисти и само една трета от тях са оптимистично настроени.

Осем месеца след предсрочните парламентарни избори дистанцията между първите две партии е напълно сравнима с резултатите от последния вот. 37% пък декларират, че не биха гласували.

ГЕРБ запазва първата си позиция с 21,2% от всички анкетирани, следвани от БСП с подкрепа от 17,8%. Множеството скандали в последните осем месеца не са се отразили съществено върху електоралните нагласи. Острото противопоставяне между двете основни партии води до консолидация и мобилизация на техните електорати.

Не се наблюдава и съществен спад в обществената подкрепа към Обединени патриоти, въпреки участието им в управляващото мнозинство и изпълнителната власт. Разликата в електоралните нива между Обединени патриоти (5,4%) и ДПС (6,3%) е несъществена и трудно би могло да се направи категорична оценка дали Обединени патриоти или ДПС ще бъдат трета политическа сила в евентуална реална изборна ситуация. 

Партията на Веселин Марешки „Воля“ отчита понижение на стойностите спрямо месеците преди изборите, събирайки 1,8% подкрепа от всички. Този спад е логичен, най-вече поради факта, че Веселин Марешки се ползваше преди изборите от „бонуса“ на новия играч по терена. 

Резултатите от изследването ясно сочат, че инерцията на Реформаторския блок (1,8%) все още се запазва. При „Да, България“ (1,4%) и ДСБ (1,1%) не се отчита съществена динамика на ръст или спад в подкрепата.

Тук авторите на проучването правят уточнението, че теренът на проучването е осъществен, преди да се даде старт на новата инициатива „Български манифест за Европа“.

Традиционно оценката към работата на парламента е на най-ниски нива - 23% положителна; 68% отрицателна.

Регистрират се по-високи нива на положителни оценки към правителството, основно поради факта, че привържениците на ГЕРБ и Обединени патриоти изразяват по-скоро положителна оценка върху работата на правителството. Това ясно може да се види при разбивката по партиен електорат -  над 80% от симпатизантите на ГЕРБ дават положителна оценка за работата на правителството, както и над половината от привържениците на Обединени патриоти.

Оценката за работата на президента е на високи нива - 64% положителна оценка за работата срещу 22% отрицателна. Тя до голяма степен се явява функция от положителното отношение към личността му.

Ниското доверие към съдебната система като цяло е основната причина оценката за работата на съда и прокуратурата да бъде на ниски нива (малко над 20% положителни оценки). Традиционно армията и полицията събират по-висока подкрепа.

Впечатление правят високите стойности на положително отношение към работата на омбудсмана. По всичко личи, че действията на Мая Манолова в последните две години дават резултат в обществените оценки за работата й.

46% от всички български граждани са на мнение, че правителството ще изкара пълен мандат, докато 32% не смятат. Най-убедени в 4 годишния мандат на това управление са привържениците на ГЕРБ, докато при социалистите доминира мнението, че няма да успее.

Не се наблюдава съществена динамика в отношението към различните политически лидери в последните 8 месеца. Румен Радев и Бойко Борисов продължават да са фигурите, събиращи най-високи стойности на положително отношение, съответно 67% и 42%.

Корнелия Нинова събира 28% положително отношение, като основната част от подкрепата за нея идва от симпатизантите на БСП, но й е трудно да мобилизира по-сериозна част от периферията.

Сред лидерите на Обединени патриоти Красимир Каракачанов остава най-одобряваната фигура. Убедителният резултат на лидера на ВМРО на вота за държавен глава през октомври 2016 г. повиши още тогава съществено положителното отношение към него, като в настоящото проучване се отчита положителна подкрепа от 34%. Зад него остават Валери Симеонов с положително отношение 20% и Волен Сидеров с 13%.

Стойностите на положително отношение към Веселин Марешки също се задържат на добри нива от 30%. Промяна обаче се отчита сред възрастовите категории. Варненският бизнесмен се ползваше с отчетливо по-високи стойности на симпатии сред най-младите възрастови категории, докато това проучване сочи практически идентични проценти във всички възрасти. 

Изследването е проведено сред 1005 пълнолетни български граждани по метода „лице в лице“ между 3 и 12 ноември 2017 г.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 00:03 | 12.09.22 г.
fallback