От известно време всеки опит на български политик да повдигне темата за скорошно присъединяване към еврозоната на България обикновено се посреща от европейските политици с аргумента, че още е рано. Рано е, казват тези политици, защото България, макар и да изпълнява номиналните критерии за членство, трябва да направи още усилия за постигане на т.нар. „реална конвергенция”.
Тази популярна опорна точка за реалната конвергенция или сближаване на доходите към средноевропейските нива като че ли се появи в последните 2-3 години след като в няколко последователни периода страната успя да постигне Маастрихтските критерии за членство. Паралелно с това, крахът на КТБ от 2014 г. показа, че членство в еврозоната и в изграждания в нея банков съюз с общ надзор над европейските банки никак не е лоша идея. Така адвокатите за започване на процес на присъединяване към еврозоната се умножиха последните години и към тях се присъединиха както политици от повечето партии, така и експерти, представители на работодатели и синдикати, преподаватели и др.
Последвалата дипломатическа офанзива този път бе посрещната от представители на Европейската комисия, ЕЦБ и други европейски институции с аргумента, че реалната конвергенция на българската икономика към тази на страните в еврозоната все още не се е случила и трябва да почакаме.
Тук е мястото да се каже, че такъв критерий като реална конвергенция няма нито за еврозоната, нито за т.нар. чакалня за еврозоната – Валутно-курсов механизъм 2 (ERM II); съответно няма и числови прагове за някакви показатели, които се очаква да се постигнат. Всъщност формални критерии за ERM II изобщо няма и решението за допускане на една страна до валутнокурсовия механизъм е най-вече политическо, със задължителната благословия на ЕЦБ.
Предвид това, „изискването” за постигане на реална конвергенция е всъщност нещо като евфемизъм на отговор от типа „ще видим, ама по-скоро в момента политически няма нужното съгласие”. Макар и да няма официална дефиниция на „реална конвергенция”, на икономически жаргон този термин обикновено се приравнява с БВП на глава от населението в стандарт на покупателна способност (СПС). Т.е. това е мярка за благосъстоянието и доходите в една икономика, като доходите се разглеждат като възможност за потребление. Стандартът на покупателна способност пък дава възможност за международни сравнения на тези доходи, като с едно евро в ППС можеш да си купиш едни и същи стоки и услуги във всички страни от ЕС.
Въпреки това нека за момент да приемем, че има някъде неформален критерий за започване на процедура за присъединяване към еврозоната, който се казва „реално сближаване”. Нека след това да видим как са стояли спрямо този „критерий” страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в момента, в който са били допуснати в чакалнята на еврозоната и така са започнали процеса по присъединяване.
Страните от ЦИЕ, които се присъединиха към еврозоната в последните няколко години, бяха допуснати до чакалнята в периода 2004-2005 г. без изключение (виж таблицата по-долу).
12:49 | 14.09.22 г.