Няколко причини за влизането на България в еврозоната*

Колкoто по-единна иска да бъде Европа, толкова е нормално в един момент да имаме единна европейска валута. Влизането в еврозоната е задължение за България по договора за присъединение към ЕС и би имало повече положителни, отколкото негативни ефекти.

България изпълнява от няколко години всички технически изисквания за присъединяване към валутния механизъм ERM II.

Държавният дълг е на ниво от 27% от брутния вътрешен продукт, което е доста под ограничението от 60% на блока. Очаква се бюджетният дефицит за 2017 г. да бъде 1,4% от БВП, което също е наполовина от 3-процентовата бариера.

Но има поредица от стъпки, които трябва да бъдат направени. Първата от тях е националната валута да се присъедини към валутния механизъм ЕRМ II. След това има един период от не по малко от три години, така че това ще изисква време. Самото престояване във валутния механизъм е минимум две години. Може би най-рано този процес ще може да завърши в рамките на 5 до 7 години.

Положително е, че от политическа гледна точка наблюдаваме широк консенсус по тази тема и се очаква процесът да бъде задвижен в най-скоро време. Гуверньорът на централната банка също заяви още през миналата година, че БНБ ще води курс именно към въвеждане на еврото в България. Провежданите политики също са с цел подготвяне на българската банкова система да бъде готова за присъединяването към еврозоната. 

Към днешна дата мисля, че банковата система на страната е готова за тази промяна. Преминахме успешно през първите за системата стрес тестове, които потвърдиха стабилността и качеството на активите. За последните 2 години делът на необслужваните кредити намаля от 17% на около 11%, като тенденцията се запазва устойчива във времето. Последната година наблюдаваме ръст в кредитирането с около 5%. Нивата, с които нараства кредитирането, са много под тези преди 10 години, когато отчитахме ръстове от по 20%-30%, но пък тези по-умерени нива говорят за стабилност и качество, които във времето ще оказват положително влияние. 

Моментът също е подходящ за това. Икономическата криза в страните от еврозоната изглежда стабилизирана и не се очакват допълнителни негативни ефекти, които да бъдат солидарно поемани от всички страни членки.

За България влизането в еврозоната е добър път напред, като това ще осигури застраховане на публичните финанси. Сега България, която е извън еврозоната, сама се справя с финансовите си трудности. И заемите, които би получила от ЕЦБ, за да бъде подпомогната финансово, биха били на много по-висока цена, отколкото ако сме част от еврозоната. 

Както процесът, така и присъединяването към еврозоната, ще има положителен ефект за икономиката. Достатъчно е да погледнем докладите на международните кредитни агенции (Standard and Poor`s и Moody`s), които бяха разпространени в края на миналата седмица. Те ясно посочват като основен фактор за бъдещото повишаване на кредитния рейтинг на страната присъединяването на нашата валута към валутния механизъм.

Публичните дискусии по темата зачестяват. Това, от което се опасяват българите, е възможността за шоково поскъпване на цените, което ще окаже сериозен натиск върху ниския им жизнен стандарт в сравнение с другите страни в еврозоната. Опити за спекулации, разбира се, не са изключени, но не смятам, че те ще бъдат устойчиви и бързо ще бъдат предотвратени. 

Голяма част от секторите на българската икономика са консолидирани и в тях оперират големи международни компании, които не биха си позволили да търсят краткосрочна спекулативна печалба като заложат дългогодишното изградено доверие у потребителите.

Като база за това можем да използваме проведената преди 20 години деноминация на българската валута. Тогава стойността на 1000 български лева бяха сведени до 1 лв. Опасения за спекулации в цените и стойността на стоките имаше и тогава, но те не се потвърдиха и след 2 месеца имаше дефлация, цените намаляха.

Периодът за въвеждане на единната европейска валута няма да бъде кратък. Няма гаранция за устойчивост на развитието на България, защото имаме дълбоки структурни проблеми в ключови сфери. Въпреки това вярвам, че политическата воля, която се проявява ще помогне България през този период да реши ако не всички, то голяма част от натрупаните си проблеми. Тук също така трябва да добавим и, че страните от ЕС, които искат да приемат еврото, ще получат техническа и финансова помощ за реформи. За целта ще се използва съществуващата Служба за подкрепа на структурни реформи. Нейният бюджет ще бъде увеличен от настоящите 145 млн. евро (2017 - 2020 г.) на 300 млн. евро. Това стана ясно при представянето в Брюксел на пакета от мерки за по-дълбока икономическа интеграция на еврозоната.

Преди месец ЕК представи предложенията си за реформа на еврозоната. Както вече бе отбелязано в медиите, едно от тях е Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) да бъде преобразуван в Европейски паричен фонд, подобно на МВФ. Той ще продължи да помага на държави в затруднено финансово положение, но освен това ще действа като кредитор от последна инстанция с цел преструктуриране на неплатежоспособни банки. Новият фонд ще може да разработи нови финансови инструменти, например за стабилизация. Засега не е ясно какъв ще е неговият ресурс, нито как ще се пълни и какво ще е участието на отделните държави. Идеята е да бъде контролиран от Европейския парламент, а за да заработи по този начин, предложението ще трябва да се приеме от всички държави. Комисията предлага и създаването на пост европейски министър на икономиката и финансите до 2019 г., който освен това ще е и председател на вврогрупата.

В обобщение на всичко казано до тук - влизането на страната в вврозоната би изиграло ролята на катализатор на силни положителни процеси в икономиката ни, каквито видяхме и при приемането на страната в ЕС. От кандидатстването ни в механизма ЕRМ II до същинското въвеждане на еврото обаче ни предстои доста продължителен период. За сравнени,е можем да дадем пример с това, че процесите по присъединяване към ЕС започнаха през 1997 г., а крайният резултат бе постигнат след 10 години.

*Авторът Христо Христов е икономист. Има натрупан значителен опит в ръководството, провеждането и анализа на резултатите от редица маркетингови, икономически и социологически изследвания. Участва като автор в публични анализи и статии в областта на иновациите, информационни и комуникационни технологии и състоянието на икономиката. Автор е на блога „Икономика и общество”, където първоначално бе публикуван материалът. Препечатваме го с разрешението му. Заглавието е на редакцията. 

Всичко по темата четете тук!