Летище София трябва да се развива като свързващ хъб

По статистика прекият дял на въздухоплаването в брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС възлиза на 110 млрд. евро, а цялостното му въздействие, включително туризма, е 510 млрд. евро чрез мултиплициращия ефект. Доказателствата обаче не спират до тук - междуконтиненталните полети са фактор за разполагане на централни офиси на големи фирми, установени в региона. Така например увеличаване на 10% пътници в дадена агломерация повишава местната заетост с 1%. 

Бъдещите очаквания и прогнози са за значителен ръст от 6% годишно в Азия и Тихоокеанския регион. Очаква се редовният пътнически трафик в този регион до 2034 г. да възлезе на 40 на сто от световния въздушен трафик. Китай ще стане най-големият световен пазар, като през 2023 г. ще изпревари САЩ по брой на превозените пътници, прогнозират експертите. 

„Турция и световните лидери от ОАЕ реагират адекватно. България няма свързаност с тези региони. Как се готвим за това? Как да се включим в това развитие, отчитайки, че и ние като част от Европа сме най-близко до Азия, е най-актуалният въпрос“, подчерта шефът на АБА.

Синергиен ефект на въздушния транспорт към икономиката в България е особено актуален, отчитайки значението на туризма - така обяснява Станулов важността на Авиационна стратегия за България. Изпълняваните трансферни полети от Европа през България до Близкия Изток, Азия и Африка през България, възлизащи на 20-30 на сто от трафика през 90-те години днес са напълно ликвидирани. Разработването на Стратегията за развитие на въздушния транспорт в България ще ни позволи да се възползваме от прогнозния нарастващ трафик, повишаване на конкурентоспособността ни и възможност да участваме на този пазар. 

Според Станулов трите основни приоритета на Българската стратегия, транспонирайки Европейската, са, на първо място - придобиване на по-голям дял от развиващите се пазари, които са вътрешноевропейски полети, така и между Европа и Азия. Това по негово мнение може да стане чрез развитие на нови дестинации, приоритетно извъневропейски и междуконтинентални. 

В момента извъневропейските полети от и до София са 15% от всички полети до София, докато за ЕС извъневропейски са 40 на сто, отбелязва експертът. "Трябва да се отвори и сегментът трансферни полети, чрез главното летище на България - Летище София. Това действие трябва да е съпроводено от създаване на условия за българските авиокомпании и авиоремонтна индустрия да участват максимално на тези нови пазари. Всичко това на практика ще осигури по-добра свързаност на България", коментира Станулов. 

Установено е, че централите на големите компании се съобразяват именно с нивото на свързаност, за да изберат къде да се позиционират в света. Оценено е, че предлагането на междуконтинентални полети насърчава централите на големи фирми да разполагат офисите си в съответната държава, с което се привличат чуждестранни инвестиции, посочва експертът.

През осемдесетте години през летище София е осигурявана връзка до 47 дестинации, включително междуконтинентални (Африка, Азия, Близкия Изток, Югоизточна Азия). Днес се обслужват дестинации, които свързват България предимно с Европа и ограничено с Близкия Изток, каза той.

"Вторият приоритет е привеждане на капацитета на летищата инфраструктура и тази за обслужване на въздушното движение към очаквания ръст на трафика, за което са необходими предварително проучване, Генерален план и планове на основните елементи на летището - пътнически и карго терминал и пистова система. Важно е да се предвидят условия за изпълнение на трансферни и междуконтинентални полети. Всичко това трябва да се извърши с водеща роля на държавата, дори в условията на концесия", смята Станулов. Аналогично, капацитетът и възможностите на РВД също трябва да са адекватни на очакваното разрастване, допълва той.

Приоритет три е спазването на високите европейски стандарти на безопасност и сигурност. В тези условия, естествено, ролята на Гражданска въздухоплавателна администрация на България като надзорен орган следва да се засилва, независимо от виждането за създаване на единен европейски авиационен орган в по-дългосрочен план, включително с увеличаване на капацитета и сертификационните възможности, посочва председателят на АБА Светослав Станулов.