Емил Караниколов: Срещата от формата „16 + 1" е само началото

Провеждането в София на срещата от формата „16 + 1" е признаване на България и региона като стратегически сектор. Оттук нататък следват и партньорство между компаниите. Има политически сигнал, че регионът е стратегически и китайските компании могат да работят с нашите. Изрично е подчертано, че всичко ще става по правилата на ЕС, за да не се разделя и България беше трибуната, откъдето това се каза – поредното постижение на българската държава“. Това каза за предаването на БНР „Неделя 150“ министърът на икономиката Емил Караниколов.

„Това посещение е само началото. Ние им представихме транспортни и инфраструктурни проекти, които са трансгранични - за целия регион. Те бяха разгледани лично от държавния секретар на Китайската Народна Република. Проведе се и първата среща на междубанковите асоциации, има подписан договор за кредит между ББР и китайската Банка за Развитие за около милиард и половина, от които ще се възползват български малки и средни предприятия Това е началната стъпка. Няма как да очакваме на този форум всичко да бъде подписано. 

Още вчера започнаха срещите в Министерство на икономиката. Политиците трябва да създадат моста между бизнеса, а бизнесът трябва да се възползва. Имаме покана вече за изложението в Шанхай през ноември. То ще е само за стоки, които ще бъдат внасяни в Китай“, обясни още министърът на икономиката. 

Караниколов акцентира и върху споразумението, осигуряващо на производителите на тютюн достъп до китайския пазар. Споразумението е за 10 000 тона сушен тютюн.

„Стокообменът между България и Китай е около 4 милиарда, от които отрицателното салдо на България е само 200 милиона. Тоест, стоките, които се вкарват от Китай, са с  200 милиона повече от тези, които ние вкарваме. По отношение на инвестиците обаче изоставаме. Това е факт. Около 170 милиона долара са инвестициите, което е изключително малко, но съм сигурен че сега ще бъдат променени

В края на този месец ще дойде един от големите губернатори в Китай, който има бюджет от 300 милиона долара само за инвестиции в индустриални зони извън Китай и аз се надявам, че скоро това ще бъде променено“, каза още Караниколов. 

Китайците проявяват сериозен интерес към качествени хранителни продукти.

„Изрично казвам качествени. Китай иска качество“

Високите технологии, инвестициите, индустриалното партньорство, селското стопанство, инфраструктурата, транспорта, туризма и енергетиката също са сфери, в които може да има сътрудничество. 

„Само за миналата година от Китай са излезли 100 милиона туристи. Не всички, разбира се, са дошли в  Европа, но голяма част… Изпращаме туристическо аташе, за да може да презентира България. Премиерът на Китай каза, че е очарован от това, което е видял в Историческия музей… Аз мисля, че има какво да види китайският народ от България, а през културата, разбира се, ще развием и икономиката“, смята министърът. 

В Централна и Източна Европа китайските инвестиции са много по-малки, отколкото в Западна Европа. Запитан дали има риск Китай да инвестира само в инфраструктура, по която стоките му да минават към своята крайна цел - платежоспособната Западна, министърът коментира: „Модернизацията на инфраструктурата води до повишаване на доходите и развитие на икономиката. Това е неизбежно! Давам пример България – знаете, където има магистрали, се развиват много добре икономически регионите, а където липсват икономиката е на по-ниско ниво.  Това е показателно и за Западна и Източна Европа. Там, където има добра инфраструктура, ще има икономика“.

Икономиката се развива по-добре в тези региони на страната, където са обособени икономически зони, коменитра Караниколов и даде за пример Бургас и Пловдив. Работи се за премахване на дисбаланса. Повече инвеститори, осигуряване на повече пазари за бизнеса и намаляване на административната тежест са основите за да се подобрят доходите на работещите, убеден е министърът.

По време на българското председателство са сключени споразумения за свободна търговия с Астралия и Нова Зеландия, което в дългосрочен план се очаква да повиши износа от Европа за там с над 30% , изтъкна министърът. По повод митата, които САЩ налага върху алуминия и стоманата и тезите, че Европа трябва да преосмисли отношенията си към САЩ, той заяви:

„Аз мисля, че Съединените Щати са наш партньор, както и всички други. Имаме интерес да седнем на масата и в диалог да решим всички казуси между нас, а не е да се правят тези извънредна мерки“.