Бизнесът все още не е доволен от промените в Наредба Н-18

Бизнесът в България все още не е доволен от напредъка в диалога между държавата и фирмите относно проблемите с Наредба Н-18 за касовите апарати.

От декларация на Българска стопанска камара (БСК), изпратена до Народното събрание, Министерски съвет и медиите, става ясно, че въпреки предупрежденията от страна на работодателските организации, в т.ч. и на БСК, че новите изисквания са по същество свръхрегулация и създават излишна административна тежест върху бизнеса, нормативната промяна е била приета без необходимата качествена оценка на въздействието й. „В резултат на това, в края на м. март бяхме свидетели на хаос и сред фирмите, и сред институциите във връзка с необходимостта от приложение на изискванията“, пише в документа.

Според бизнеса има пренебрежимо малък напредък и декларирана готовност за предприемане на закъснели промени в някои от конфликтните текстове, които не е ясно кога ще се случат и далеч не решават настоящите основни проблеми в Наредбата - свръхрегулация и достъп до чувствителна бизнес информация, промяна на статута на картовите разплащания, неясни дефиниции на софтуерите за управление на продажби и др. Реалните разходи, които трябва да направи бизнесът за постигане на съответствие с изискванията на Наредбата, са в пъти по-големи от предварително предвидените от МФ. 

„Представителите на българския бизнес нееднократно са декларирали готовност и желание да работят за изсветляване на икономиката, за създаване на благоприятна бизнес среда, която да гарантира спокойно и равнопоставено участие на всички бизнес оператори на пазара. Тези цели обаче не могат да бъдат постигнати чрез безсмислени регулации, които водят до непредвидимост, несигурност и хаос, и по същество са удар основно върху белия бизнес, докато некоректните търговци ще продължат да оперират безпрепятствено и безнаказно“, пише в декларацията.

От БСК призовават управляващите да преосмислят подхода си по отношение Наредба Н-18 така, както го направиха със Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Това ще е доказателство, че в българската политика надделява разумът, а не въвеждането на прибързани и необмислени регулации, категорични са от камарата.

От работодателската организация уточняват, че приветстват намерението на управляващото мнозинство за промяна в ЗМИП и облекчаването на изискванията за деклариране на действителен собственик на юридическо лице, както и отпадането на задължението за фирмите да декларират в ДАНС своите планове за обучение на служителите си във връзка с прилагането на Закона.

„Похвално е, че този проблем беше осъзнат от страна на управляващите и вече е налице готовност за неговото преодоляване. За съжаление, не виждаме подобна готовност и по отношение на други регламенти, създаващи не по-малки проблеми на фирмите и криещи опасност от хаос и непостигане на предварително заложените цели“, коментират още от БСК.