МВФ: България може да си позволи малък бюджетен дефицит

България може да си позволи малък бюджетен дефицит, с който да се увеличат разходите за образование, социални плащания, както и публичните разходи, които подкрепят инвестициите. Това обаче е важно да се случи при запазване на настоящото ниско ниво на дълг. С такова заключение приключи мисията на Международния валутен фонд (МВФ), водена от Джейу Лий, през периода от 4 до 14 февруари.

„Имайки предвид трайното установяване на макроикономическа стабилност, предизвикателствата пред икономическата политика на България понастоящем са свързани с ускоряване на приобщаващия растеж и устойчиво сближаване на доходите. Това изисква подкрепа на благоприятстващите растежа реформи и инвестиции в хората. По-силните институции и по-доброто предоставяне на публични услуги са ключът, който на свой ред ще стимулира по-широкообхватни инвестиции и увеличаване на производителността“, става ясно още от заключителното изявление на Джейу Лий, публикувано на сайта на Министерство на финансите.

Според МВФ неравенството в България продължава да расте, а като мярка за осигуряване на по-голям ресурс за социални разходи, фондът предлага увеличаване на максималния осигурителен доход без премахване на плоския данък.  От заключението става ясно, че има възможности за по-добра мобилизация на приходи с цел поддържане на балансиран бюджет в средносрочен план

От фонда оценяват стабилността на финансовата система и състоянието на икономиката през 2019-а година, като се очаква в общи линии стабилното икономическо представяне да продължи през 2020 година, макар и с по-умерен растеж и при неблагоприятни външни рискове. 

„Силното икономическо представяне през последните години е обусловило добри темпове на сближаване на доходите. Но разликата спрямо високите нива на доходи в останалите страни от ЕС остава голяма. Също така, неравенството в доходите в България е високо, и обществото и икономиката са изправени пред значителни демографски предизвикателства. В този контекст, постигането на по-приобщаващ растеж и по-бързото сближаване на доходите изискват всеобхватни структурни реформи, включително за подобряване на управлението, намаляване на недостига на работна сила, подобряване на образованието, както и понижаване на неравенството. Продължаващата подготовка за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и банковия съюз допринасят за укрепване на институциите и на рамката за провеждане на политики“, пише в заключението.

Според МВФ успешните реформи могат да доведат до значително повишение на ефикасността и да катализират по-високи инвестиции. По-големите и по-ефикасни инвестиции са необходими за поддържането на по-висок растеж и конвергенция. В заключението на мисията се посочва, че те също така ще спомогнат за нормализиране на излишъка по текущата сметка на България, който в момента изглежда висок за икономика, която би следвало да инвестира повече за по-бързо преодоляване на изоставането по отношение на доходите. По същия начин, повече и по-качествените разходи за държавни услуги също биха могли да намалят спестяванията и излишъка по текущата сметка.
Силните фискална и външна позиции на България предоставят възможности за увеличаване на нивото на фискални разходи, се казва още в заключителното изявление на Джейу Лий.

От МВФ призовават за подобряване на управлението на публичните инвестиции, по-добро планиране на средствата от ЕС и по-ефективното събиране на приходите, което ще увеличи наличните ресурси на правителството, както и ще подобри на ефикасността и прозрачността на публичния сектор.

Укрепването на съдебната система също попада в заключителния доклад.

„В продължение на благоприятното признание, изразено в Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия, правителството планира да създаде пост-мониторингов съвет, който да спомогне за гарантиране на последователността на реформата. Законодателството в областта на управлението на държавните предприятия е приведено в съответствие с насоките на ОИСР (ангажимент за Валутния механизъм II) и това би следвало да бъде последвано от стабилно изпълнение, включително и по отношение на политиката на собственост, финансовия надзор и квалификация на членовете на съветите на предприятията“, пише в документа.

Според МВФ Българската народна банка (БНБ) продължава да поддържа консервативен подход към финансовия надзор с акцент върху капиталовите буфери, а ефективният надзор е необходимо условие, за да се гарантира устойчивостта на финансовата система. БНБ постепенно повишава антицикличния капиталов буфер, за да се предпази банковата система срещу рискове, които могат да се акумулират при продължителен период на ниски лихвени проценти. По-тясно фокусирани макропруденциални мерки, например базирани на кредитополучателите, могат да бъдат приложени, в случай на риск от прекомерен растеж в определени кредитни сегменти, констатират от МВФ.

От фонда подкрепят подновените усилия  на България за намаляване на необслужваните кредити. От екипа на Джейу Лий обаче отбелязват, че след бързото понижение от 2015 г. насам, темпът на намаление на лошите заеми се забавя през 2019 г., като делът им все още е значително над средното за ЕС.

От зключението става ясно още, че присъединяването на България към банковия съюз би следвало да доведе до допълнително укрепване на устойчивостта на финансовата система. „То ще се случи след успешна рекапитализация на двете банки, идентифицирани в цялостния преглед на ЕЦБ, което все още предстои. След присъединяването към банковия съюз (като страна, която не е в Еврозоната), значимите институции ще попаднат под прякото наблюдение на ЕЦБ, тъй като България ще се присъедини както към Единния надзорен механизъм и така и към Единния механизъм за преструктуриране. В процеса на подготовка за влизане във Валутния механизъм II и банковия съюз, има напредък и по други реформи във финансовия сектор, които подкрепяме, включително укрепване на рамката за борба с прането на пари и надзора на небанковия финансов сектор“, пише в документа.

Вчера финансовият министър Владислав Горанов разкри пред ресорната парламентарна комисия част от разговорите си с експертите от Вашингтон и къде те виждат резерв за по-сериозен икономически растеж у нас:

„Коментираха с един много интересен термин - неологизъм за хиперконсервативност както в публичния сектор, така и за тяхна изненада, по отношение на частния сектор - нещо, което всъщност изтъкнаха като резерв", посочи Владислав Горанов, цитиран от БНР.