Проф. Николай Неновски влезе в ръководството на централната банка

Николай Неновски е назначен от квотата на президента Румен Радев за член на управителния съвет на БНБ. Шестгодишният му мандат започва на 13 юни 2020 г. Професорът сменя Лена Русенова, чийто мандат изтече на 12 юни 2020 г., напомни пресцентърът на централната банка.

Проф. Николай Неновски вече е бил член на управителния съвет на централната банка в периода 2002 г. -2008 г., а работи в нея от 1996 г.

Николай Неновски е български икономист и учен, професор в Университета „Жул Верн“, Франция. Директор е на Центъра за парични и икономически изследвания към УНСС.

Завършва икономика в Московския държавен университет „М. Ломоносов“ (1984 – 1989) и икономика и финанси във Франция и Швейцария (1990 – 1996). Защитава докторат в Института по икономика на БАН през 1995 г.

В периода 1988 – 1989 работи в комисията на СИВ в Москва а през 1994 като финансист в SOGENAL, Люксембург.
Преподава теория на парите и международни финанси в Университета за национално и световно стопанство, катедра „Финанси“ от 1997 г.

Преподавател е в Университета на Орлеан, Франция от 2000 г. Асоцииран изследовател е в ICER, Торино от 2006 г.
Съучредител е на „Българската макроикономическа асоциация“  през 2003 г. и на българското дружество „Фридрих Хайек“ през 2002 г.

Син е на проф. Нено Неновски, български юрист и член на Конституционния съд на България.
От март 2010 г. Николай Неновски е гост професор в Университета на Орлеан, le STUDIUM Insitute fo Advanced Studies, а от май 2012 г. е редовен професор в Университета в Амиен, Франция.

Основни области на изследванията на макроикономиста са паричната теория и паричната политика, историята на икономическата мисъл и политическата икономия. Изследва проблемите на паричния съвет в България и механизмите на паричните съюзи.

Две от последните му изследвания са посветени на развитието на икономическата мисъл в България след 1989 г., както и на теоретичните дискусии и интерпретациите на българските икономисти относно причините, формите и механизмите и политиките на преодоляване на Голямата депресия (1928 – 1938).

Що се отнася до теорията на посткомунизма, проф. Неновски публикува статия, в която стопанството през този период е представен като последователност от различни видове кооперативни и некооперативни игри (сп. Социологически проблеми, 2010; Journal of Economic Issues, March 2011), както и като редуване на икономически и социални котви, които при определени ситуации си „вредят“ и вкарват икономиката в некооперативни стратегии (например несъвместимост между Паричен съвет и Еврочленство и еврофондове) публикувана в William Davidson Institute.