БАН: До 7% ще бъде спадът на икономиката

Кризата за преобладаващата част от българската икономика ще бъде по-скоро краткосрочна – от 2 до 3 тримесечия, и средно дълбока – предвижда се реалният спад в икономическата активност на годишна база да е между 5 и 7%. Това се казва в Годишния доклад за икономическо развитие и политики на България на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, който традиционно разглежда основните сектори на икономиката, финансовия и банков сектор, пазара на труда, структурните промени, и дава препоръки за подходящи политики в средносрочен план.

Според учените в случай, че няма нова вълна на разпространение на COVID-19 през есенно-зимния сезон, възстановяването ще започне в края на третото тримесечие и ще продължи през цялата следваща година, в края на която ще бъдат достигнати предкризисните нива. Реалният растеж ще започне от 2022 г.

Основният извод в доклада е, че до избухването на пандемията от новия коронавирус българската икономика се е развивала стабилно, макар и със скромни темпове на растеж, с бързо нарастване на заплатите и на заетостта, с устойчива финансова и банкова система и липса на макроикономически дисбаланси. Въвеждането на ограничителните мерки заради COVID-19 и налагането на т.нар. „социално дистанциране“ обаче променя динамиката на икономическото развитие.

Последиците от борбата с новия коронавирус се очертават да бъдат изключително неблагоприятни за глобалното икономическо развитие. Предвид необичайно високата несигурност, прогнозите на основните финансови институции, като МВФ, Световна банка, ЕЦБ и др., съществено се различават и са обект на драстични промени. В тези условия, всяка прогноза е с висока степен на условност, като рисковете към прогнозата не са симетрични – вероятността за значително по-неблагоприятно развитие е много по-висока от тази за поблагоприятно. Настоящата прогноза предполага, че ограничителните мерки, засягащи нормалното функциониране на сектора на услугите, ще бъдат отменени (но не изцяло) в края на първото полугодие и няма да бъдат въвеждани отново.

б1

Като малка и силно отворена икономика, България е силно зависима от развитието на външните фактори. В по-конкретен план, България е подвластна на икономическия цикъл в еврозоната, тъй като паричната политика на ЕЦБ се пренася у нас бързо и почти механично чрез механизмите на паричния съвет, интеграцията на банковия сектор и високата търговска обвързаност. Има достатъчно аргументи да се твърди, че основните търговски партньори от еврозоната (преди всичко Германия и Италия) навлизаха в негативната фаза на бизнес цикъла далеч преди появата на новия вирус. Съвсем доскоро растежът в страните от еврозоната се дължеше до голяма степен на силно изразена експанзионистична политика, която благоприятстваше повишение на цените на финансовите активи, поддържане на ниска цена на заемните средства на банките, по-евтино обслужване на вече отпуснатите кредити на домакинства и фирми, и по-силно търсене на нови кредити. Тази политика беше към своя край и на дневен ред стоеше въпросът какъв ще е характерът и кои ще бъдат движещите сили на растеж в средносрочен и по-дългосрочен план, при положение, че няма да може да се разчита на ефектите от паричната политика, а проблемът със задлъжнялостта не само че не беше решен, а дори се влоши. Пандемията промени всичко. Задаващият се нов цикъл от фискални и монетарни стимули ще е много по-силен от предходния, но има сериозни опасения, че ефективността му намалява. Икономическите перспективи пред България за 2020 г. и следващите две години са неблагоприятни, а рисковете остават високи, категорични са от БАН.

Едно от допусканията на учените е, че потенциалният БВП ще остане по-скоро нисък – около 2.5 - 3% годишно, както заради проблемите в пазара на труда, така и заради слабата инвестиционна активност. Противодействащ фактор ще бъде нарастването на общата факторна производителност на труда, която може да се очаква в резултат от ускоряването на автоматизацията и дигитализацията при заместването на много от човешките дейности в процеса на производството, наложени от „социалното дистанциране“.

На второ място икономистите допускат, че кризата на пазара на труда във връзка с пандемията от COVID-19 не започва с традиционното закъснение спрямо икономическа или финансова криза, а ги изпреварва. Наблюдават се неблагоприятни структурни промени в заетостта, които ще имат негативни отражения върху икономическия растеж. Опитът от миналата криза след 2008 г. и вече предприети мерки за стабилизиране на заетостта позволяват да се предположи, че подобрение на показателите за заетост и безработица може да се очакват най-рано през 2022 г. За реализация на тези очаквания ще се разчита на облекчаване на обстановката в сектори като: туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, търговия, строителство и транспорт, както и при възстановяване на поръчките на външнотърговските ни партньори и активизиране на вътрешното търсене.

б2

Външната търговия, която вече бе загубила водещата си позиция по отношение на факторите на растежа, ще остане потисната, констатират учените. Причините са свързани преди всичко с процесите на деглобализация и преструктурирането на веригите за доставка. Първоначалният шок ще бъде усетен по-бързо при обемите на износа, но бързо ще бъде пренесен и при вноса, особено при вносните стоки, използвани при производството на експортна продукция и тези с висока ценова еластичност, се казва в доклада.