Политическите реакции след предложението на Борисов за ВНС и нова Конституция

Задава ли се осмо Великото народно събрание? 

По същество Великото народно събрание (ВНС) е специализирана законодателна институция в България. То има разширен състав от 400 депутати, в сравнение с Обикновеното народно събрание, което има 240, и има изключителни права да решава определен кръг въпроси. За последно такова бе свиквано преди точно 30 години и с него бе сложено началото на прехода към демокрация.

Точно преди три десетилетия е свикано Седмото велико народно събрание, което работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Основната му цел е изработване и приемане на нова Конституция на България, което е и направено, припомня Dnes.bg.

Събранието е свикано след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. и постигнатите споразумения на Националната кръгла маса. Изборите за него реално са първите свободни и демократични такива в страната след 9 септември 1944 година. Гласуват 6 976 620, или 90,79% от всички имащи право на глас.

БСП получава 47,1% от гласовете, СДС – 36,2%, ДПС – 5,75%, БЗНС – 4%, Отечествен съюз – 0,5%. На 12 юли 1991 приема Конституцията на Република България и продължава да изпълнява функциите на Обикновено народно събрание до избирането на ново такова.

Историята на Великото Народно събрание

Според Търновската конституция, приета през 1879 г., само ВНС има право да променя конституцията на страната, да решава въпроси, свързани с промяна в територията и да избира българския монарх.

Приетата през 1947 г. нова Конституция, останала в историята като Димитровска конституция, не предвижда свикването на ВНС, макар че функциониращото по това време VI ВНС продължава да работи до 1949 г.

Първото Велико Народно събрание заседава в Търново от 17 април до 26 юни 1879 г. с председател екзарх Антим I. То избира германския принц Александър Батенберг за пръв български княз.

Второто ВНС заседава в Свищов на 1 юли 1881 г. с председател Тодор Икономов. То суспендира Търновската конституция и въвежда Режима на пълномощията, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни права да управлява страната 7 години с помощта на Държавен съвет.

Третото ВНС заседава отново Търново от 19 октомври 1886 г. до 3 август 1887 г. с председател Георги Живков, по-късно заместен от Димитър Тончев. То избира българския княз принц Валдемар Датски, а след отказа му да заеме престола избира германския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота.

Четвъртото ВНС заседава в Търново от 3 до 17 май 1893 г. с председател Димитър Петков. Приема закон за изменение на 13 члена от Търновската конституция – създават се две нови министерства, князът получава правото да награждава с ордени, променят се ограниченията на вероизповеданието на монарха и престолонаследника и други.

Петото ВНС заседава в Търново от 9 юни до 9 юли 1911 г. с председател Стоян Данев. То приема изменение на Търновската конституция - титлата княз се заменя с цар, разширяват се външнополитическите правомощия на монарха и други.

Шестото и единствено заседание на Велико народно събрание по време на комунистическия режим заседава в София от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. с председател Васил Коларов. Неговата основна задача е да изработи и приеме нова Конституция на Народна република България, което се случва през 1947 година. То приема и други важни за тогавашната власт закони.