„Галъп интернешънъл“: Намалява доверието към мерките на кабинета срещу COVID-19

Пада кредитът на доверие към мерките на българското правителство за справяне с пандемията от COVID-19. Това показва проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено чрез телефонен сондаж сред 810 души между 12 и 15 ноември. 29,5% от запитаните са по-скоро несъгласни и 24,5% напълно несъгласни, че държавата се справя добре с пандемията. Общо 44,4% са напълно съгласни (15,5%) или по-скоро съгласни (26,9%) с мерките на правителството.

53,2% избират по-спокойното твърдение: „Коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип“. 21,1% приемат най-спокойното или дори пренебрежително: „Коронавирусът не е сериозна опасност и напрежението около него е по-скоро шумотевица и паника“.

„Оценката е чувствително по-ниска от началото на мерките през март – когато навсякъде по света имаше рекорден ръст в доверието към властите, свързан и с високите страховe. И сега обаче явно обществото е склонно донякъде да отделя темите „политика“ и „коронавирус“ и оценките за правителството по темата с коронавируса са балансирани, за разлика от негативните политически оценки. Разбира се, политическо влияние има и в оценката за коронавирусните мерки, но поне засега по този критерий крайности не личат, макар и обществото да остава поделено на две сходни части в мнението си”, коментират от социологическата агенция.

г1

Според проучването 53,8% се съгласяват, че България се справя сравнително успешно на фона на много други страни. Не се съгласяват 37,5%. В началото на пандемията това убеждение достигаше почти до единодушие, но фактът, че дори и сега се споделя в мнозинство е показателен, че обществото у нас възприема толерантно мерките, които се вземат. Това вероятно се дължи и на известната толерантност на самите мерки.

Над 76% от анкетираните споделят мнението, че системата е можело да се подготви по-добре в летните месеци. Това мнение натежава, макар че сериозно е и мнозинството (65,5%), което оценява факта, че здравните власти полагат сериозни усилия и загриженост, коментират от Галъп. 76,2% споделят страх, че евентуално няма да могат да разчитат на здравната система при нужда – няма положителна промяна спрямо сондажа от преди две седмици. Че има недостиг на лекарства, са съгласни 54,3%.

В същото време, 76,9% намират, че медиите създават и излишна паника. Този резултат се затвърждава спрямо предходната вълна на изследване. 62,5% и днес виждат вината за паниката основно у институциите.
„Вече загубих работата си вследствие на кризата“ казват 6,9%, а други 4,3% намират непосредствена опасност за загуба на работа. Има 18,6%, които не са без работа, но доходите им са силно намалели, а 15,6% очакват намаляване на доходите, макар и да остават на работа.

При 45,1% пандемията не е повлияла и няма очаквания да повлияе. Има и 7,4%, които твърдят, че доходите им дори са се увеличили в последните месеци. Има и малък дял колебаещи се. „Това пък са симптоми, които може би показват, че икономическата картина у нас не се възприема чак толкова зле, на фона на перспективите, които се очертаваха през пролетта“, коментират от социологическата агенция.

Основния извод от проучването е, че тревогата и укорът към властите у нас са сериозни и те явно се дължат на усещането за хаотичност. В същото време обаче българите ясно виждат и опасността от преекспониране на проблемите. Идеята за даряване на плазма, която все повече се чува, а и стана повод за дебати около призива на министър Каракачанов, например, се оценява високо. Много положително я приемат 29,8%, а по-скоро положително – 43,4%. Така общо 73,2% са положително настроени – срещу 11% по-скоро негативно настроени и 9,7% много негативно настроени.

г2