Българите са почти поравно разделени за твърди ограничения заради коронавируса

Мненията на българите са почти поравно разделени по въпроса дали са необходими отново твърди ограничителни мерки заради разпространението на коронавируса. От лятото насам явно има и известно „свикване с мисълта“ – вероятно заради новините от други европейски страни. Разделени и дори поляризирани са очакванията и разбирането по въпросите на коронавируса в България в момента, показва анкета с бърз телефонен сондаж на Галъп Интернешънъл по темата „коронавирус“, проведена между 28 октомври и 1 ноември сред 800 души.

Обществото не изглежда готово за нови форми на затваряне, макар и тази мисъл да не звучи толкова шокиращо, колкото през лятото. Личи влиянието на „алтернативни разкази“, но дори и при това положение, няма мнозинство срещу носенето на маски, например. Никак не са малко обаче хората, които намират за прекалено панически тона на медии, а и на институции, коментират социолозите.

Ако при предходния скок, при високи нива на разпространение на коронавирусната пандемия през лятото, около 60% от анкетираните са били несъгласни, а под 40% – съгласни, сега отговорите са в съотношение 50,8% съгласни срещу 47,6% несъгласни.

Въпреки тази тенденция и ръста на новите случаи обаче ясно мнозинство в подкрепа на нови мерки липсва – за разлика от настроенията през пролетта, когато по много критерии личеше сериозна обществена готовност за повече ограничаване.

Мерките срещу вируса: разделени мнения

Мненията на анкетираните са разделени по въпроса дали българското правителство се справя с коронавируса. Обществените оценки за работата на правителството по темата „коронавирус“ изглеждат по-неблагоприятни в сравнение с пролетта и лятото, макар да остават по-добри от общите оценки за работата на правителството. 

На границата на октомври и ноември общо 44,5% от българите са напълно съгласни (15,1%) или по-скоро съгласни (29,4%), че правителството се справя добре със ситуацията с коронавируса, а общо 53,6% са по-скоро несъгласни (25,2%) или напълно несъгласни (28,4%).

През пролетта делът на положителните оценки беше преминал и 70% и това се дължеше на бързата реакция, на страха, който навсякъде по света накара хората да забравят политическите различия, както и в крайна сметка на сравнително ниския брой отчетени в България случаи. През лятото обаче, с новия ръст на случаи, имаше и разколебаване в оценката. С решителния ръст през есента, а и вероятно с новия политически контекст от лятото насам, оценките са по-ниски.

42,5% от българите признават, че им е „писнало от всякакви ограничения“. Все пак, мнозинство от 54,8% не приемат подобна позиция. Известен дял се колебаят.

Явно, когато става дума за мерките, българите биха искали да разчитат повече на личната си отговорност – както беше отбелязано и през лятото. Предстои да се разбере обаче колко сериозна е тя.

Така например, мнозинство, макар и крехко (50,6%), приема, че маските осигуряват добра защита. 45,7% са на обратното мнение, а има и известен дял колебаещи се. В общи линии, българите явно показват разбиране към мерките и необходимостта от тяхното съвестно спазване, но явно личи, че немалки дялове предпочитат да вярват и в алтернативни истории.

Това ясно личи и в отношението към тестовете: 53,2% се приемат съмнението в тяхната надеждност. 31,4% им вярват напълно. Тук обаче зоната на затрудняващите се да отговорят е закономерно висока – 15,4%.

Страховете: белези на поляризация и страх за здравната система

В края на октомври 21,9% от анкетираните българи избират опцията „Коронавирусът е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали“. 52,2% избират по-умереното „Коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип“. 24,3% смятат, че „Коронавирусът не е сериозна опасност и напрежението около него е по-скоро шумотевица и паника“.

Дяловете на тези три реакции – паническа, тревожна и спокойна – варираха през годината. Винаги надделяваше междинното възприятие, но с различни нюанси. Например, в началото паниката набъбна, за да почне после постепенно да спада и да стигне ниски нива през лятото. Сега обаче отново показва признаци на ръст. Спокойната реакция пък е в най-високото си ниво от началото на пролетта насам. Междинната реакция сега остава с най-висок дял измежду трите опции, но като че ли е в най-ниските си нива от началото на пандемията въобще.

Така се оказва, че двете крайности – паническа или спокойна – са заели „територия“ за сметка на умерено тревожната реакция. Това е известен белег на поляризация на мненията – още един симптом на разделено обществено мнение.

Много осезаема е тревогата за здравната система. 76,2% споделят страха, че евентуално няма да могат да разчитат на здравната система при необходимост. 21,7% явно не изпитват такъв страх, а има и известен дял колебаещи се.

75,7% от анкетираните са убедени, че медиите създават и излишна паника. 62,3% виждат подобна вина у институциите. Очевидно, не са малко и хората в България, които не са склонни да преувеличават опасността и биха желали по-спокойна публична среда.