Блокадите в Европа се завръщат на фона на умора от ограниченията

Блокадите се завръщат в Европа - една по една държавите ограничават все повече дейности, но ситуацията е различна от пролетта, пише европейското издание Politico. Този път мерките са съпроводени и от съпротивата на хората.

"Изправени сме пред двама врагове: коронавируса и коронаумората", коментира преди дни председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Втората вълна настъпва в Европа и спешните отделения на болниците в много държави са пред или вече са препълнени. Това накара правителствата на Белгия, Франция, Германия и Великобритания да "затворят", а в Испания, Италия, Португалия и Австрия ограниченията са все по-големи. Но тези действия не се приемат от хората, които се боят повече от икономическите трудности. Много смятат, че сегашната ситуация е можело да бъде избегната - знак за липсата на ефективни действия на правителствата.

Пример е Италия. Страната беше една от най-сериозно засегнатите през пролетта. В лятната пауза повечето дейности бяха възстановени, но сега отново ограниченията са сложени. Това обаче не се приема без съпротива - в Неапол демонстрации накараха местните власти да се откажат от регионалната блокада. В Рим членове на нацистката партия "Форца Нуова" участваха в сблъсъци с полицията, протестирайки срещу обявения полицейски час и наричайки действията на правителството "санитарна диктатура".

Премиерът Джозепе Конте коментира, че разбираемо тези ограничения "провокират ярост и разочарования", но вижда и опит за умишлено предизвикване на протести.

Причината за тези протести е ясна: разпространението на вируса предизвика икономическа криза, която обаче не засяга всички, коментира Клифър Скот, преподавател по социална психология в Килския университет (в Стафордшир). Той посочва, че негативните последици от коронакризата се носят основно от младите хора и социалнослабите и предупреждава, че конфликтите ще бъдат все по-чести.

Италия не е единствената страна, където има социални протести срещу ограниченията. В Испания има ескалация на напрежението в редица градове, арести и ранени полицаи в Мадрид, Барселона и други големи градове.

В Брюксел също имаше протести срещу блокадата на града, а в Берлин опитаха да подпалят сграда на института "Роберт Кох" - федералната агенция, съветваща правителството в битката с разпространението на COVID. В германската столица имаше и протестен марш срещу ограниченията, налагани от властите.

Сред протестиращите в Берлин се появиха крайнодесни, скептици и вярващи в теориите на конспирациите, които обвиняват 5G мрежата за разпространението на вируса и се обявяват против ваксинирането срещу болестта.

Във всичко това се вижда дълбокото разочарование от начина, по който лидерите на Европа се справят с кризата, пише още Politico. Има отчетлив спад в доверието, което се беше повишило по време на първата вълна.

Един от пострадалите е британският премиер Борис Джонсън, който през април имаше одобрение от 67% от британците. Но днес 58% от тях не одобряват неговите действия. Преди седмици той обяви блокада в северните части на страната, особено тежко приета в Манчестър, спечелвайки си гнева на живеещите там. Според обвиненията Джонсън "наказва" тази част от страната, затваряйки я без достатъчна финансова подкрепа.

По-късно британският премиер обяви и пълна блокада на Великобритания, която ще продължи до края на ноември.

Италианският премиер Конте пък се радваше на одобрението на 70% от своите съграждани през пролетта, а днес по-малко от половината италианци се обявават в негова защита, въпреки че повечето подкрепят ограниченията. Според последните проучвания едва 25% от италианците са против предприетите мерки в борбата с разпространението на коронавируса.

Същото е положението и в Германия - голяма част от хората в страната одобряват ограниченията, но само през октомври Ангела Меркел е загубила 8 пункта от подкрепата си. Одобрението за германския канцлер е 51% и това всъщност е една от най-високите стойности в Европа.

Крайнодесните изглеждат големите печеливши от кридата, обявявайки се срещу ограниченията. В Италия лидерът на Ла Лига Матео Салвини вече се обяви, че се "бори за Италия и икономиката".