България е на 49-о място от 132 държави по социална мобилност

България се нарежда на 49-то място от 132 държави по социална мобилност с оценка 6,21 от 10. На фона на географската ни група, Източна Европа и Централна Азия, страната ни се намира точно по средата - между Унгария и Молдова.

Това показва изследване за социалната мобилност по света (Social Mobility Around the World) на института Archbridge, цитирано от Института за пазарна икономика (ИПИ). То обхваща 132 страни, оценени по множество количествени показатели. Високата социална мобилност се дефинира като липсата на връзка между успеха на децата и този на родителите. С други думи, всички имат равен шанс за социално израстване, независимо от произхода.

Идеята на индекса е да се оцени доколко средата в дадена държава насърчава социалната мобилност. Той включва множество индикатори, групирани в три стълба:

- Предприемачество и растеж, тъй като заетостта и възможностите за бизнес са най-прекият начин, по който голям брой хора могат да се изкачат по стъпалата на доходното разпределение; 

- Институции и върховенство на правото, защото честната и справедлива институционална среда е предпоставка за това всички да имат равен шанс за успех;

- Образование и гражданско общество, тъй като образованието е основен фактор за кариерно израстване, а силното гражданското общество е предпоставка за по-здрави връзки между отделните индивиди и създава повече възможности за растеж чрез партньорство.

Индексът не е директно мерило за мобилността, той е полезен за оценка на самата мобилност – по-високите стойности се асоциират с повече образователна и доходна мобилност (т.е. доколко образованието и доходите на децата НЕ зависят от тези на родителите).

Оценките по всеки от трите стълба са много близки до общата (малко над 6 от 10), като България е леко по-напред в категорията Предприемачество и растеж (45-то място от 132), но и малко по-назад в Институции и върховенство на правото (57-мо място) и Образование и гражданско общество (52-ро място).

Въпреки че България е със средни оценки както за целия индекс, така и по отделните стълбове, съществуват индикатори, по които страната се представя много добре.

Силните страни включват участие на жените в гражданското общество (6-то място в света), както и структурата на гражданското общество (с повече на брой малки организации, вместо с доминация на няколко големи такива). Налични са и благоприятни фактори, увеличаващи икономическата свобода и съответно социалната мобилност. Например България е на 22-ро място по ниски данъци, 23-то по ниски мита и 31-во по сила на правото на собственост.

Има и индикатори, по които страната се представя много слабо. Спънка пред развитието на гражданското общество са ниското участие в доброволчески дейности (118-то място от 132) и ниският дял на хората, които в анкета казват, че са помогнали на непознат в последния месец (107-мо място). Това са признаци, че обществото не е солидарно, което ограничава мобилността на най-уязвимите.

Изследването отчита и добре познатите проблеми в съдебната система. По отчетност на магистратите, т.е. доколко работят дисциплинарните механизми срещу провинилите се, страната се намира на 112-то място, а по корупция на магистратите, било то през подкупи или услуги за близки, се нареждаме на 102-ро място (надолу в класацията означава повече корупция).

Също така, регулаторната тежест върху бизнеса и държавното участие в икономиката са много високи (съответно 88-мо и 81-во място, като надолу в класацията е по-лошо). Наблюдава се и интересно противоречие при правата на собственост – те са силни на хартия, което тласка България нагоре в цялостната класация, но са слабо защитени на практика (82-ро място), което пък понижава оценката на страната.

С оглед на проблемните фактори за социална мобилност у нас изследването дава и различни предложения за реформа. Ключови препоръка за по-справедлива съдебна власт е изграждането на устойчиви механизми за разследване и дисциплиниране на магистрати. Нужни са и сериозни действия за противодействие на корупцията и осигуряване на по-висока прозрачност на обществените поръчки.

Друга препоръка е по-усилена дигитализация на различни административни процеси за бизнеса. Тук България всъщност е сравнително напреднала, но липсва добра интеграция между отделните регистри и платформи, което ограничава ползите от дигитализацията.

По-висока икономическа свобода (и съответно мобилност) може да се постигне и чрез отдръпване на държавата от икономиката. Това може да стане чрез частична или пълна приватизация през капиталовите пазари на държавни компании, доминиращи сектори като енергетика, здравеопазване и транспорт.

Насърчаването на по-гъвкава заетост, например на непълен работен ден или с плаващи часове, също може да подобри мобилността, особено за младите хора, на които тепърва предстои да се изкачват в доходното разпределение.

Изследването на Archbridge показва, че социалната мобилност у нас може да се увеличи значително чрез цялостно подобряване на социално-икономическата среда. Сравнително близките оценки по трите стълба означават, че трябва да се работи успоредно в много посоки за по-благоприятна за израстване среда.

Изследването ясно откроява ниската отчетността и корупцията в съдебната власт, както и регулаторната тежест за бизнеса като особено сериозни проблеми за страната, по които обаче може да се работи чрез реформи на централно ниво.