Миролюбивото настроение на Тръмп не обяснява рязкото поевтиняване на петрола

Седмицата след изборите за американския Конгрес, които се проведоха на 3 ноември, трябваше да бъде на драматична ескалация на ударите на САЩ и Израел по Иран. Или поне това казваше президентът Доналд Тръмп през октомври, припомня CNN.

Така цената на петрола се повиши до 114 долара за барел в последния ден от търговията през октомври.

Но изведнъж американският президент промени позицията си  и каза, че подновяването на атаките не е необходимо. След това и демократите спечелиха мнозинство в двете камари на Конгреса и все по-очаквано е САЩ да приключат войната в Близкия изток.

Така цената на петрола се понижи с 25 долара за барел до най-ниското си ниво за последните три месеца и във вторник (10 ноември) се търгуваше за кратко и под 90 долара за барел.

Свързани ли са тези събития? Без съмнение, се казва в коментара на CNN и допълва, че само политиката не може да обясни това рязко поевтиняване. То е свързано по-скоро с един изненадващ факт - въпреки затварянето на Ормузкия проток и голямото ограничаване на доставките, на пазарите все още има излишък - добивът надвишава търсенето.

Петролният пазар се оказа креативен

Въпреки всички прогнози за цена на петрола до 200 долара за барел със затварянето на Ормузкия проток - базов елемент за много апокалиптични прогнози за петролния пазар, търговията остана под рекорда от 2008 година и дори под пика от 2022 година с началото на войната в Украйна.

Причината за това е, че пазарът се оказа креативен и бяха намерени начини петролните потоци да продължат да текат - през тръбопроводи, прекачвания на танкери и военната им защита. В някои от дните те дори надхвърлят средното ниво отпреди войната.

Доставките далеч не са стабилни, но по данни на анализаторската компания Kpler износът на петрол през миналата седмица достига 70% от нивото отпреди началото на военната операция на САЩ и Израел. Данните на JP Morgan също потвърждават - през миналата седмица през протока са преминали средно 20,7 млн. барела в денонощието. Преди войната количествата са били 24,7 млн. барела.

Или това прави недостиг на 4 млн. барела на ден.

За да компенсират недостига другите петролни държави, извън Близкия изток, увеличиха добива си с 1,5 млн. барела на ден. Този ръст не е голям, но за сметка на това е стабилен.

JP Morgan казва и друго - през последните месеци потреблението на петрол е намаляло - средно с 3,3 млн. барела на ден. Само през септември и октомври спадът доближава 3,8 млн. барела дневно. Една от причините за ограниченията е високата цена на петрола.

Или, като бъде теглена чертата,  през октомври има излишък от 1,3 млн. барела на ден на пазара.

Този излишък е дал възможност на САЩ да покрият част от резервите си, които използваха в първите дни на кризата в Близкия изток, за да окажат натиск върху цената на петрола.

Работи ли икономическата блокада над Иран?

Според CNN ограниченията, които наложиха САЩ над иранския петрол, работят - официално ирански петрол не е изнасян от август насам, заявеното икономическо ембарго доведе до ускоряване на инфлацията до 70%.

Въпреки това Техеран все още може да окаже влияние на пазара, засилвайки отново блокадата на протока. Властта на Тръмп е отслабена, но той все още може да вземе решение за бомбардировка на Иран и ситуацията всъщност не подсказва, че наближава край на конфликта, а че ситуацията може да се съхрани без промяна дълго време.