fallback

Как ще се променят търговските ни отношения с Великобритания след Brexit?

Вносът на храни и напитки от България в Обединеното кралство ще се оскъпи значително, посочва Веселин Илиев от БСК

13:10 | 12.01.21 г. 3

От 1 януари 2021 година Великобритания вече не е част от Европейския съюз (ЕС). Обединеното кралство напусна блока, след като на 31 декември 2020 година бе одобрено търговското споразумение с ЕС. С това Великобритания спря да следва правилата на общността, които бяха заменени с търговско споразумение, превърнато в закон.

Какво се променя за България след Brexit в търговско-икономическо отношение, обяснява в свой анализ Веселин Илиев, главен директор „Външноикономическо сътрудничество“ в Българската стопанска камара (БСК).

Какво изнася България

Що се отнася до износа на България към Обединеното кралство, анализаторът посочва, че няма пречки за суровини като мед, горива, слънчоглед. При електроника, електротехника, машини няма мита, но вероятно ще се наложи издаване на нови сертификати за съответствие в зависимост от датата и срока на наличните. Ще се прилагат правилата на Световната търговска организация (СТО) за нетарифни бариери в търговията.

За фармацевтични продукти няма мита, но регистрациите ще важат само до края на текущия им срок, след което ще се премине към нова процедура по регистрация. Взаимно се признават сертификати от инспекции относно GMP, но всяка страна има право да поиска проверка на място. 

Специфична ниша е износът на храни и напитки за зареждане на българските магазини в Обединеното кралство. Износът варира значително – между 40 и 70 млн. евро годишно. Характерно е, че разнообразието от стоки е голямо, а партидите – малки. Макар да не се налагат мита, очакванията са, че вносът им в Обединеното кралство ще се оскъпи значително, тъй като всяка партида митнически ще се обработва поотделно, а и ще изисква отделен санитарен или фитосанитарен сертификат съгласно изискванията на Обединеното кралство.

Изключение е Северна Ирландия, където ще могат да се доставят стоки, съответстващи на изискванията на ЕС. Етикетирането на стоките трябва да съответства на изискванията на Кралството.

Какво внася България

Пред вноса на химическите продукти от Обединеното кралство няма никаква пречки. За пластмаси няма мита и нетарифни бариери. За машини, автомобили електроника също няма мита, но вероятно ще се наложи издаване на нови сертификати за съответствие.

При фармацевтичните продукти няма мита, но регистрациите ще важат само до края на текущия им срок.

Алкохолните напитки ще се внасят без мита, но съгласно правилата за внос на акцизни стоки от трети страни. Случаят с играчките следва да се проучи, защото вероятно значителна част от тях са с азиатски произход, а правилата за произход на стоките и кумулация на произход са променени значително.

Какво губи България

Тъй като България и Обединеното кралство са двата географски края на ЕС, интензивността на икономическите връзки не е на толкова високо ниво, както е при редица други страни членки (на този етап се счита, че най-засегнати са Ирландия, Франция и Холандия). С изключение на някои британски фармацевтични продукти, нищо от вноса не е от изключителна важност.

Но все пак в анализа се посочват три негативни тенденции, които изглеждат далечни за България, но всъщност определят макрорамката на развитието на страната.

Обединеното кралство бе един от корективите на брюкселската администрация, която все повече затъва в правила и процедури. Може да се очаква задълбочаване на бюрокрацията под натиска на 1) Полша, 2) Германия и 3) Франция, най-вероятно в този ред. Ще отслабне гласът на „практичните“ скандинавски държави и Холандия, към които се присъедини и Австрия. Като цяло прозрачността в работата на европейските структури ще намалее в полза на южните държави.

Обединеното кралство продължава да е символ на иновативната мисъл в Европа. Това, заедно със свободата на предприемачеството, носеше позитиви на ЕС. След Brexit ЕС ще падне още по-ниско в международните класации, свързани с изследователската и развойната дейност и иновациите. ЕС губи много от прагматизма на британските научни изследвания. Ред български изследователски центрове имат тясно сътрудничество с такива от ОК.

Обединеното кралство бе седалището на около половината от изцяло частните инвеститори в Европа. В последните години драстичната разлика с континента намалява за сметка на новоучредени в ЕС инвестиционни фондове под формата на различни публично-частни партньорства.

В България също се създадоха такива фондове. В БСК виждат някои негативи на формата: Фондове с частично публично финансиране правят разходи за намиране и подпомагане на иновативни стартъпи, а когато някой от стартъпите набере инерция, в собствеността му влиза някое физическо лице, свързано с фонда, а не самия фонд. Т.е. негативите са за фонд под ПЧП, а позитивите (поне част от тях) се приватизират. Наблюдават се трансфери на частни фондове от острова към континента и тяхната конкуренция ще ускори лечението на детските болести с публично-частните фондове в ЕС.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 21:07 | 11.09.22 г.
fallback