Половината работодатели в България възнамеряват да продължат прилагането на дистанционните форми на заетост и след отпадане на извънредните противоепидемични мерки, други 22% се колебаят. Едва 6% ще се откажат от „хоум офиса“ като начин на организиране на работния процес, а 17% от работодателите не прилагат работа от разстояние.
Това показва анкетно допитване на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ) и Българската стопанска камара (БСК) на тема „Covid-19 и работата от разстояние“. Проучването е проведено в периода 2 – 25 април 2021 г. сред ръководители „Човешки ресурси“ от 180 предприятия в цялата страна и от почти всички сектори на икономиката.
Анкетата отчита нагласите на бизнеса, след като в продължение на една година мерките, предприети от правителството за ограничаване на разпространението на Covid-19, наложиха работодателите рязко да променят организацията на работните процеси.
Дистанционна и смесена форма на работа
Въведеното през пролетта на 2020 г. извънредно положение е принудило повече от половината работодатели (55%) да започнат да прилагат дистанционната работа в своите предприятия, а 28% са прилагали тази форма на работа и преди това. 17% от работодателите не прилагат работа от разстояние.
Аналогично стоят нещата и по отношение на смесените форми на работа – част от служителите работят от вкъщи, а други – в офиса. Тук малко по-висок е процентът на работодателите, които прилагат тази форма на организиране на трудовия процес (и преди извънредното положение, и след това) – общо 89%, за сметка на тези, които не прилагат работа от разстояние (11%).
Половината работодатели не прилагат другия вид смесена форма на работа – в определени дни от седмицата служителите да работят от вкъщи. 50% ползват тази възможност и преди извънредното положение, и сега.
Анкетата показа, че преобладаващата част от работодателите (89%) частично или напълно е била запозната със законовата възможност за организиране на работата от разстояние. За едва 11% от анкетираните тази част от трудовото законодателство е била неизвестна.
Една трета от отговорилите, че прилагат дистанционната работа, декларират, че 50% от заетите в техните предприятия работят от разстояние. 37% от служителите работят до и над 90% дистанционно. А в 13% от случаите дистанционната заетост е за 75% от служителите. 17% от анкетираните посочват, че едва 10-25% от техните служители работят от вкъщи.
С оглед естеството на работата, най-често дистанционната заетост се прилага за административния персонал, ръководители, специалисти продажби и маркетинг, финансово-счетоводни специалисти, ИКТ специалисти и персонал, обслужващ клиенти. Относително редки са случаите за надомна заетост на техници, инженери и приложни специалисти, а за персонала, осигуряващ охрана и сигурност, тази форма на заетост е неприложима.
Трудностите при „хоум офиса“
Регламентирането на изискванията и правилата за работа от разстояние в допълнителните споразумения със служителите и обезпечаването на работните места у дома с необходимата техника са трудности, с които се сблъсква всеки трети работодател (33,3%).
На следващо място (с по 28%) като проблеми се очертават: невъзможността за ефективно наблюдение и отчитане на работата; затрудненията в комуникацията и обратната връзка; нарастващият стрес и напрежение в работата; оценката на риска и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
Третата група проблеми (с по 22%) са: осигуряването на софтуер за управление и контрол; проблеми с трудовата и технологична дисциплина; проблеми с мотивацията.
В около 17% от случаите притеснение у работодателите създават осигуряването на информационна сигурност, както и изострянето на вътрешноекипните и междуекипни конфликти и противоречия.
За 11% от мениджърите проблем е разпределението на работата, възлагането и делегирането на задачи, както и забавянето в сроковете за изпълнение.
11% от анкетираните не са се сблъсквали със затруднения при прилагането на дистанционна работа, а едва 6% виждат проблем по отношение обучението на служителите.
06:20 | 14.09.22 г.