Половината работодатели в България ще прилагат „хоум офиса“ и след пандемията

Позитиви и негативи на дистанционната работа

Намаляването на режийните разходи (72%) и създаването на гъвкави форми на труд (67%) са най-големите позитиви на дистанционната работа, твърдят участниците в анкетата.

На следващо място се нареждат привличането на млади служители, предпочитащи този тип работа (28%) и нарастването на ефикасността и производителността на труда (22%). 11% от анкетираните не виждат позитиви в този тип заетост.

Влошеното екипно взаимодействие е най-големият недостатък на работата от разстояние – така смятат 61% от участниците в анкетата.

28% от анкетираните смятат, че се понижават качеството, продуктивността и ефективността в работата, но според други 50% е тъкмо обратното – налице е повишаване на качеството, продуктивността и ефективността. Според 11% от анкетираните се понижават отговорността и ангажираността на служителите. На другия полюс са 28% отговорили, че се засилват отговорността и ангажираността. Според 17% няма промяна по отношение на продуктивността, качеството, ефективността и екипното взаимодействие.

17% от анкетираните отчитат подобряване на финансовите показатели на фирмата след въвеждането на дистанционни форми на заетост, а в 11% от случаите е налице влошаване на показателите. При 33% няма промяна. 39% от анкетираните не разполагат с необходимата информация, за да отговорят на този въпрос.

Половината анкетираните не смятат, че „хоум офисът“ увеличава обема на работа на служителите, а други 28% са на противоположното мнение. 22% се затрудняват да преценят.

Смесването на работата и личния живот, както и влиянието на разсейващи фактори и неустойчива концентрация върху работата са най-честите  причини у служителите да се създава усещане, че „хоум офисът“ увеличава обема на тяхната работа (72-78%).

На следващо място са неумението за управление на времето (44%) и липсата на опит и култура за работа в дигитална среда (33%).

Сред причините за усещане за свръхнатовареност са още лошата организация и неумение на преките ръководители да прилагат този тип работа (28%), липсата на информация и своевременна обратна връзка (22%) и липсата на съдействие и помощ в работата (17%).

Най-малък ефект (6%) има чувството на несигурност и засилване на безпокойството за бъдещето.