Пимпирев: Гренландия, Арктика и Антарктида са залог за бъдещето на световните суперсили

Гренландия, Арктика и Антарктида се превръщат в залог за бъдещето на световните суперсили, но и България има място в тази глобална надпревара. Този коментар направи проф. д-р на науките Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

„Полярните региони все по-често ще са център на мащабни геополитически амбиции и икономически интереси. Разтапянето на ледовете вследствие на глобалното затопляне отваря нови търговски пътища и разкрива достъп до стратегически суровини, които са критични за технологичния прогрес и сигурността“, посочи той.

Според него, от географска гледна точка претенциите на Вашингтон към Гренландия изглеждат необосновани поради голямата дистанция, но отбеляза, че островът притежава ресурси, които са без аналог.

„Гренландия е един много древен щит, парче от канадския щит от геоложка гледна точка, и е много богата на полезни изкопаеми. Това са едни от най-старите скали на Земята“, припомни ученият. Той добави, че особено внимание привличат т.нар. анортозити – скали, които се срещат на Луната и са изключително богати на редки метали от групата на лантанидите.

По думите му тези суровини, сред които ниобий и литий, са гръбнакът на съвременния прогрес. Проф. Пимпирев уточни, че всички новости, свързани с военната промишленост, електрониката, вятърните генератори, слънчевите панели, ракетите за космически полети – зависят от тези елементи.

„В момента в Южна Гренландия, където климатичните условия позволяват целогодишна дейност, вече се водят активни проучвания от австралийска фирма, подкрепяна от китайски капитали. Това превръща острова в точка на сблъсък между Изтока и Запада, докато Дания и Европейският съюз се опитват да запазят статуквото чрез международното право и разширената автономия на местното население“, коментира професорът.

Христо Пимпирев отбеляза, че глобалното затопляне създава нови икономически реалности в Арктика. Според него отварянето на Северния морски път за търговско корабоплаване през по-голямата част от годината обещава радикално поевтиняване на търговията между големите икономически блокове.

„Този нов маршрут съкращава значително дистанциите и заобикаля традиционни тесни места в световната логистика. Отваря се почти за цялата година Северният морски път за търговия, което е много важно – това ще улесни преминаването на много търговски кораби и ще доведе до поевтиняване на търговията между огромни части на света“, каза още той.

Пимпирев подчерта, че докато Арктика е юридически разпределена между крайбрежните държави, Антарктида остава под специален международен режим. „България, като консултативна страна по Антарктическия договор, притежава равен глас с големите сили в управлението на този континент. С провеждането на своята 34-та национална антарктическа експедиция през 2026 г. страната ни затвърждава позициите си на регионален лидер“, обясни ученият.

Той настоява България да се отърси от чувството, че сме една „забутана държава на границата с Азия“. „Ние сме една сериозна европейска държава и в Антарктида специално управляваме този континент, който е доста по-голям от Гренландия. България има правото да решава и то с право на вето“, заяви професорът.

Според него, въпреки действащия до 2048 г. мораториум върху добива на полезни изкопаеми в Антарктика, подготовката за бъдещето вече е в ход. „Българските учени са доказали наличието на мед и злато в близост до нашата база, а текущите изследвания на кораба „Св. Св. Кирил и Методий“ се фокусират върху морските течения, солеността и температурата на водата. Тези данни са критични за прогнозиране на покачването на морското ниво, което застрашава крайбрежните територии на цялата планета“, изтъкна българския принос Пимпирев.

Той смята, че доказателство и признание за високото ниво на научната ни дипломация е фактът, че американски и немски учени избират да работят съвместно по българската програма.

„Когато дойде 2048 година, България ще има какво да сложи на масата, за да бъде фактор в разпределението на тези богати минерални ресурси“, прогнозира ученият.

Какъв избор ще направи населението на Гренландия при референдум? Защо преди 20 години местните жители ясно заявиха желанието си за автономия в рамките на Дания, вместо пълна независимост?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.