2025 г. е била третата най-гореща година след 2024 г. и 2023 г.

Миналата година е била третата най-гореща в историята на измерванията, според анализ на температурни данни, публикуван в сряда от три независими агенции. Това поставя 2025 г. непосредствено след втората най-гореща година - 2023 г., и най-горещата - 2024 г., предава Bloomberg.

Това, което прави резултата изключителен, казват учените, е фактът, че през 2025 г. е имало охлаждаща фаза в екваториалната част на Тихия океан - Ла Ниня, която по принцип потиска глобалните температури. С други думи: топлината от парниковите газове е неутрализирала този охлаждащ ефект дотолкова, че годината все пак е попаднала сред най-топлите в историята.

„Това е още едно доказателство, че затоплянето, причинено от човешката дейност, вече наистина доминира над междугодишната естествена изменчивост на времето“, заявява Даниел Суейн, климатолог в подразделението „Земеделие и природни ресурси“ на Калифорнийския университет.

Човешкото влияние върху глобалните температури. Изображение: Bloomberg

Горещината през 2025 г. е в съответствие с това, което много учени определят като скорошно ускоряване на глобалното затопляне. „Пикът на затопляне, наблюдаван в периода 2023-2025 г., е екстремен и предполага ускорение“, пишат изследователи от Berkeley Earth - научна неправителствена организация, която поддържа една от температурните бази данни.

Според тях няколко фактора вероятно допринасят за това ускорение, включително намаляването на отразяващите ниски облаци и спадът на сярното замърсяване от корабоплаването, което има охлаждащ ефект.

Службата на Европейския съюз (ЕС) за изменение на климата „Коперник“, Британската метеорологична служба (UK Met Office) и Berkeley Earth установяват, че 2025 г. е била по-топла от средната стойност за периода 1850-1900 г. съответно с 1,47°C, 1,41°C и 1,44°C.

Според Коперник, тригодишната средна температура за първи път надхвърля 1,5°C - прагът, който страните се ангажираха да не превишават в Парижкото споразумение от 2015 г. Групата оценява, че светът може да надхвърли напълно прага от 1,5°C до средата на 2029 г., което е с 13 години по-рано от прогнозираното, когато страните подписаха споразумението.

Изгарянето на изкопаеми горива от хората е преобладаващата причина за глобалното затопляне и оказва дългосрочен натиск върху температурата на планетата. Тъй като световните емисии продължават да растат, последните 11 години са сред 11-те най-горещи в историята, а 25-те най-горещи години са се случили след 1998 г.

Поне половината от сушата на планетата през 2025 г. е била изложена на по-голям от средния брой дни с топлинен стрес - условия, които се усещат като поне 32°C. През май Гренландия се е затоплила на някои места с повече от 12°C над нормалното. Ледът там се е топил 12 пъти по-бързо от обичайното на 19 май.

Допълнителната топлина влошава екстремните метеорологични явления. Повече от 400 души загинаха при горските пожари в Лос Анджелис през януари, а застрахователните загуби в района достигнаха 40 млрд. долара. Според World Weather Attribution (WWA) - научна група, която анализира метеорологични събития скоро след възникването им - климатичните промени са направили условията за пожар с 35% по-вероятни.

От година на година колебанията в средната температура отразяват краткосрочни метеорологични условия също толкова, колкото и климатичните промени. Наличието на затоплящ Ел Ниньо или охлаждаща Ла Ниня в екваториалната част на Тихия океан обикновено е решаващият фактор за мястото на дадена година сред най-топлите.

Като се има предвид, че през миналата година Тихият океан е бил в неутрална фаза или с лек наклон към Ла Ниня, 2025 г. е била изключително гореща. Тя е била само незначително по-хладна от 2023 г. – година, в която Ел Ниньо се появи през лятото. Всъщност миналата година е била по-топла от всяка година с Ел Ниньо преди 2023 г.

По-ниските температури в тропиците са компенсирали нарастващата жега на други места през 2025 г. Това е била най-горещата година в историята за Антарктида и втората най-гореща за Арктика. През февруари е отчетен нов рекордно нисък обем на световния морски лед, според „Коперник“.

Общите валежи са били приблизително на средно ниво, което прикрива разрушителните наводнения в много части на света.

В централната част на Тексас в началото на юли внезапни наводнения отнеха живота на над 135 души, включително 27 деца и ръководители в лагера Camp Mystic в окръг Кер. В Пакистан по време на мусонния сезон се наблюдаваше почти повторение на смъртоносните наводнения от 2022 г. Повече от 1750 души загинаха в Шри Ланка, Индонезия, Малайзия, Виетнам и Тайланд в края на ноември, когато три циклона обхванаха регион, който не е известен с подобни явления.

Хората в Ямайка, свикнали с урагани, наблюдаваха приближаването на „Мелиса“ в началото на октомври. Бурята бързо се засили до категория 5 с най-силните пориви на вятъра, измервани някога - 252 мили в час. „Мелиса“ причини щети за 8,8 млрд. долара на острова или 41% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Ямайка за 2024 г., и отне живота на над 100 души в Ямайка, Хаити, Доминиканската република и Куба.

„Ако подобна буря ви удари директно, няма много какво да направите“, казва Фридерике Ото, съосновател на World Weather Attribution. „Замърсяването с парникови газове прави бурите по-мощни и промяната в интензивността наистина има значение“.

Berkeley Earth очаква средната глобална температура през 2026 г. да бъде подобна на тази от миналата година и вероятно да се класира около четвъртото място в историята, като настоящата Ла Ниня отстъпи място на неутрална фаза. Все още е твърде рано да се прогнозира следващият Ел Ниньо, който - когато се появи - вече обикновено носи и нов глобален температурен рекорд.

Анализът на жегата през 2025 г. идва на фона на оттеглянето на САЩ - дългогодишен стълб на климатичната наука и дипломация - от тази роля. Администрацията на Доналд Тръмп е освободила стотици учени, премахнала е авторитетни доклади и инструменти за оценка на риска от интернет и по-рано този месец заяви намерение да напусне както основополагащия климатичен договор на ООН от 1992 г., така и Междуправителствения панел по изменение на климата - научния съвет на ООН.

Флориан Папенбергер, генерален директор на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози, който управлява „Коперник“, заяви: „Данните и наблюденията са от съществено значение за усилията ни да се справим с климатичните промени и проблемите с качеството на въздуха, а тези предизвикателства не познават граници.“ Той определи позицията на администрацията на Тръмп спрямо климатичните данни като „обезпокоителна“.

Въпреки бурния растеж на технологиите за чиста енергия, емисиите на парникови газове са на рекордно високи нива и светът в резултат избира да остане на „много лоша климатична траектория“, казва Суейн.

„Периодът на глобално сътрудничество за много различни неща изглежда поне засега е приключил“, добавя той.