Парижкото споразумение за климата навърши 10 години, но мисията е далеч от изпълнена

Преди десет години, на 12 декември 2015 г., лидерите на 195 държави, събрали се във Франция на Конференцията на ООН по изменение на климата (COP21), ратифицираха Парижкото споразумение. Страните, подписали договора, се ангажираха да „засилят глобалния отговор на заплахата от климатичните промени“. Това беше момент, описван от мнозина като исторически, пише Euronews.

Целта беше да се запази „глобалното средно повишение на температурата значително под 2°C над прединдустриалните нива“ и да се продължат усилията „да се ограничи повишението на температурата до 1,5°C над прединдустриалните нива“.

Но десет години по-късно мисията е далеч от изпълнена. В доклад, публикуван на 4 ноември, Програмата на ООН за околната среда (UNEP) заяви, че прогнозите за повишението на температурата през настоящия век „сега са между 2,3 и 2,5°C, докато тези, базирани на настоящите политики, са 2,8°C“.

„Няма да можем да задържим глобалното затопляне под 1,5°C през следващите години. Превишаването на този праг е неизбежно“, каза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.

И бъдещето не изглежда по-обнадеждаващо. По време на първия си мандат президентът на САЩ Доналд Тръмп изтегли страната от Парижкото споразумение скоро след встъпването си в длъжност. Според указа, подписан от държавния глава, споразумението е една от редицата международни организации и договори, които „не отразяват ценностите на САЩ“.

216 млн. души в риск

Глобалното затопляне може да принуди до 216 млн. души да мигрират в рамките на собствените си държави в търсене на по-добри условия на живот, предупреди Световната банка през септември 2021 г. В доклада си Groundswell тя обясни, че хората „ще мигрират от райони, където наличието на вода и селскостопанската продуктивност намаляват, както и от райони, засегнати от покачване на морското равнище и бури“.

По-рано тази година Селест Сауло, генерален секретар на Световната метеорологична организация (WMO), посочи, че „Европа е континентът, който се затопля най-бързо, и понася основния удар от екстремни метеорологични явления и климатични промени“.

И предишните години не са били без солидни примери. Миналия август големи пожари опустошиха Португалия и Гърция, където за един ден бяха регистрирани повече от 150 пожара.

През октомври 2024 г. регионът Валенсия в Испания беше ударен от изключително интензивни наводнения. Количеството дъжд, паднало за осем часа, беше равно на годишната норма и отне повече от 220 живота.

Месец по-рано бурята „Борис“ връхлетя Централна Европа. Последвалите наводнения отнеха живота на над двадесет души.

Вълни от горещини, суши и наводнения

Глобалното затопляне вече оказва и ще продължи да оказва пряко влияние върху населението. Във Франция „това повишение на температурата е +2,1°C за периода 2015-2024 (в сравнение с 1900-1930) и може да достигне +4°C до 2100 г. при сценарий на глобално затопляне от +3°C“, предупреждава Météo-France.

Ефектите са многобройни. Метеорологичната агенция обяснява, че с всяко покачване на температурата „въздухът може да съдържа около 7% повече водна пара, което увеличава потенциала за интензивни валежи“, а океаните постепенно ще губят способността си да абсорбират въглероден диоксид (CO2). „Океанът съхранява около 91% от излишната топлина, причинена от емисиите на парникови газове. Но с повишаването на температурата постепенно губи способността си да абсорбира въглерод“, обяснява агенцията.

Това нарушение ще ускори покачването на морското равнище и ще направи вълните от горещини „много по-чести“. Сушите също ще бъдат „по-сериозни“, а епизодите на интензивни валежи - „по-изразени“.

В доклад, публикуван на 9 декември, ООН призовава за „взаимносвързан, цялостен подход на обществото и правителството“ за справяне с климатичните предизвикателства. Съставен от 287 учени от 82 държави, докладът описва опустошителните последици, които климатичните промени ще предизвикат, ако страните не се обединят, за да трансформират системи като енергетиката и хранителната индустрия. Докладът също предупреждава, че климатичните промени могат да намалят годишния глобален брутен вътрешен продукт (БВП) с 4% до 2050 г. и да струват милиони човешки живота.

„Климатичен саботаж“

Десет години след подписването на Парижкото споразумение редица климатични организации отново са в режим на тревога. В четвъртък Greenpeace, Action Justice Climat Paris и ANV-COP 21 разпънаха огромен плакат близо до Айфеловата кула с изображения на Еманюел Макрон, Марин льо Пен, Доналд Тръмп и други.

„Това действие осъжда политиците на власт, които през последните десет години са работили в полза на замърсяващи индустрии и милиардери пред борбата с климатичните промени и обществените интереси“, казват от ANV-COP 21.

Greenpeace, от своя страна, излезе с „горчив“ извод: „Дезинформацията нараства, криминализирането на екологичните активисти се увеличава, а екологичните поражения се множат“, пише организацията. Оттам отбелязват, че Франция все още не постига климатичните си цели.

„Климатичният саботаж не е неизбежен. Той е резултат от политически решения, диктувани от частни интереси, а не от общественото благо“, добавят от Greenpeace.

По-рано тази седмица авторите на четиригодишния доклад на UNEP Global Environment Outlook заявиха, че светът трябва да приеме повече политики за съвместно справяне с климатичните промени, загубата на биологично разнообразие, деградацията на земите и замърсяването.

Докладът посочва, че тези въпроси са неразривно свързани и изискват решения, които включват увеличаване на разходите и финансови стимули за преход от изкопаеми горива, насърчаване на устойчиви селскостопански практики, ограничаване на замърсяването и намаляване на отпадъците.

Експертите предупреждават, че светът се доближава до критична точка по отношение на климатичните промени, загубата на видове и земи и други вреди. Но усилията за справяне с тези проблеми досега са водени главно чрез отделни споразумения, които не са постигнали достатъчен напредък.

Вместо това те предлагат подход, който включва всички сектори на правителството, финансовия сектор, индустрията и гражданите, както и кръгова икономика, която признава ограничеността на природните ресурси.

„Казваме, че можем да станем много по-устойчиви, но ще са нужни безпрецедентни промени, за да трансформираме тези системи“, казва Боб Уотсън, един от водещите автори на доклада и бивш водещ климатолог на NASA и Великобритания. „Това трябва да се направи бързо, защото времето ни изтича.“