Световната банка очаква икономиката на България да се разшири с 2,9% тази година

Световната банка повиши очакванията си за развитието на българската икономика и очаква тя да се разшири с 2,9% през настоящата година след ръст от 3,0% през 2025 г. Това показва последното издание на доклада на институцията „Глобални икономически перспективи“, публикуван във вторник.

Очакванията са съответно с 0,7 пр.п. и с 1,0 пр.п. по-високи спрямо предишния подобен доклад, публикуван през юни 2025 г.

За следващата година прогнозите са за леко ускорение на ръста – до 3,1%, което е с 0,7 пр.п. над предишния доклад.

В доклада Световната банка подчертава, че с присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. тя вече бива включена в общата оценка за развитието на зоната с единна валута, а не в оценката за региона „Европа и Централна Азия“, както беше досега.

Институцията очаква брутният вътрешен продукт на еврозоната да се увеличи с 0,9% през настоящата година и да се ускори до 1,2% през 2027 г. Това е съответно с 0,1 пр.п. и 0,2 пр.п. повече спрямо оценките от миналия юни.

За 2025 г. Световната банка изчислява, че икономиката на зоната с единна валута се е разширила с 1,4%, което е с 0,7% по-бързо спрямо предишната прогноза.

Според доклада растежът в еврозоната ще бъде подкрепен от засилване на износа и инвестициите, тъй като несигурността намалява и доверието се повишава. Очаква се инвестициите да се възползват и от допълнителните публични капиталови разходи и схемите за стимулиране на частния сектор, свързани с инвестиции в отбраната и инфраструктурата в някои големи икономики.

Въпреки това в много страни членки на еврозоната фискалната политика е ограничена от изтичането на безвъзмездното финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост и необходимостта от корекции, за да се спазят правилата на ЕС за фискална устойчивост, като някои икономики намаляват разходите за категории, които не са свързани с отбраната, и увеличават социалноосигурителните вноски и данъците.

Световни перспективи

Според доклада световната икономика се оказва по-устойчива от очакваното въпреки продължаващите търговски напрежения и политическата несигурност.

Глобалният растеж като цяло ще остане стабилен през следващите две години, като ще се забави до 2,6% през 2026 г., преди да се ускори леко до 2,7% през 2027 г., което е възходяща корекция спрямо прогнозата от юни.

Устойчивостта отразява по-добър от очаквания растеж, особено в Съединените щати, на които се дължи около две трети от възходящата корекция. Въпреки това, ако тези прогнози се потвърдят, годините 2020-2029 г. са напът да се превърнат в най-слабото десетилетие за глобалния растеж от 1960-те години насам.

Бавният темп увеличава разликата в стандарта на живот по света: в края на 2025 г. почти всички развити икономики са се радвали на доходи на глава от населението, надвишаващи нивата от 2019 г., но около една четвърт от развиващите се икономики са имали по-ниски доходи на глава от населението.

През 2025 г. растежът е бил подкрепен от скок в търговията преди промените в политиката и бързите пренастройки в глобалните вериги за доставки. Очаква се тези стимули да отслабнат през 2026 г. заради спад на търговията и вътрешното търсене. Според доклада обаче облекчаването на глобалните финансови условия и фискалната експанзия в няколко големи икономики би трябвало да помогнат за смекчаване на забавянето.

Световната банка прогнозира, че глобалната инфлация ще се забави до 2,6% през 2026 г., което отразява по-слабите пазари на труда и по-ниските цени на енергията. Очаква се икономическият растеж да се ускори през 2027 г., тъй като търговските потоци ще се коригират и политическата несигурност ще намалее.

„С всяка изминала година световната икономика става все по-малко способна да генерира растеж и изглежда все по-устойчива на политическата несигурност“, заяви Индермит Гил, главен икономист и старши вицепрезидент по икономика на развитието в Групата на Световната банка. „Но икономическият динамизъм и устойчивостта не могат да се разминават дълго, без да се нарушат публичните финанси и кредитните пазари. През следващите години световната икономика ще расте по-бавно, отколкото през бурните 90-те години, като същевременно ще носи рекордни нива на публичен и частен дълг“.

Според Гил за да се избегне стагнацията и безработицата, правителствата в нововъзникващите и развитите икономики трябва да либерализират агресивно частните инвестиции и търговията, да ограничат публичното потребление и да инвестират в нови технологии и образование.

През 2026 г. очакванията са растежът в развиващите се икономики да се забави до 4% от 4,2% през 2025 г., преди да се ускори до 4,1% през 2027 г., когато търговските напрежения отслабнат, цените на суровините се стабилизират, финансовите условия се подобрят и инвестиционните потоци се засилят.

Очакванията са, че растежът ще бъде по-висок в страните с ниски доходи, достигайки средно 5,6% през 2026–2027 г., подкрепен от засилването на вътрешното търсене, възстановяването на износа и умерената инфлация. Това обаче няма да бъде достатъчно, за да се намали разликата в доходите между развиващите се и развитите икономики.

Според доклада растежът на доходите на глава от населението в развиващите се икономики ще бъде 3% през 2026 г. – с около един процентен пункт под средната стойност за периода 2000-2019 г. При този темп се очаква доходите на глава от населението в развиващите се икономики да бъдат равни само на 12% от нивото в развитите икономики.

Прогнозите са, че икономиката на САЩ ще се разшири с 1,6% през тази година, на Япония – с 0,8%, на Китай – с 4,4%, на Русия – с 0,8%, а на Украйна – с 2,0%.