Изтребителите Mirage в Украйна се готвят за въздушни двубои с руската бойна авиация

Украйна вероятно е получила дългоочакваните ракети "въздух - въздух" MICA, съобщава украинското военно издание Defense Express след анализ на една от последните снимки на изтребител Mirage в бойни действия. Военните наблюдатели обръщат внимание, че ракетите MICA и по-старият вариант Super 530D са трудни за различаване на външен вид, макар и характеристиките им да са различни. Съдейки по разположението на ракетите под крилата на самолета обаче става въпрос именно за MICA, пише още изданието.

Официално коментар на информацията няма, но ако тя се потвърди, френските изтребители ще бъдат по-добре въоръжени за въздушни двубои от американските F-16. Украинският военен анализатор Олександър Коваленко отбелязва, че Украйна така и не получи ракети AIM 120, каквито бяха обещани за американските изтребители.

Ракетите MICA бяха включени в един от пакетите с военна помощ, който Франция обеща през миналата година. Стойността му беше 2 млрд. долара.

Официално Украйна разполага с по-старите ракети, чиято далекобойност е 40 км и нямат самонасочваща се бойна глава, а трябва да бъдат насочвани с радар до попадението. MICA е с обсег на действие от 80 км и според анализаторите работата им е на принципа "стреляш и забравяш". 

Русия активира опитите си за окупацията на Часов Яр

Възползвайки се от лошото време, руските военни разшириха малко присъствието си в Часов Яр, съобщава украинският Център за отбранителни стратегии. В последните месеци в града имаше затишие и Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщаваха за липсата на бойни действия. Русия обяви Часов Яр за напълно окупиран през лятото на 2025 година, макар че държи само северните и източните квартали. Битките в градски условия продължават вече повече от две години.

Часов Яр беше определен като следващата задача за руската армия след окупацията на Бахмут през май 2023 г. Градът е с население от 12 хил. души преди войната и една от пречките към по-мащабно настъпление към Костянтинивка.

В сводката на Генералния щаб на ВСУ за 1414-ия ден от пълномащабната война се съобщава за шест атаки в Краматорското направление, част от което е градът. Интензивни са бойните действия в Лиманското (18 атаки), както и Костянтинивското направление (18 атаки).

За пореден ден Покровск и Хуляйполе са двете точки с най-много атаки - съответно 44 и 48 през миналото денонощие. Украинците удържат позициите си в северните части на Мирнохрад, сочат още данните на военните.

Като цяло на 6 януари са регистрирани 221 атаки, което показва леко увеличаване на интензивността след 191 атаки ден по-рано. Русия е извършила и 90 въздушни удара с 236 авиационни бомби и 3200 артилерийски обстрела по позиции на фронтовата линия и близките населени места. Използвани са и 6200 fpv-дрона.

ВВС на Украйна съобщава за изстреляни 95 дрона и една балистична ракета "Искандер - М" по населените места в страната в нощта срещу 7 януари. Със средствата на ПВО и бойната авиация са свалени 81 дрона и ракетата, но има преки попадения в 8 локации. Руското Министерство на отбраната съобщава за 32 свалени дрона от 20 часа на 6 януари до 7 часа на 7 януари. В Белгородска област са свалени 11 дрона като се съобщава за взривове в петролната база в Стари Оскол. Има данни и за атаки към Крим - в социалните мрежи се съобщава за силни взривове в Керч през нощта. 

Международен контингент ще бъде разположен в Западна Украйна

Контингент с войски от "Коалицията на желаещите" - основно Франция и Великобритания към момента, ще бъде разположен в западните части на Украйна след края на войната. Военните ще бъдат част от гаранциите за сигурност, които Европа и САЩ договарят за Киев. Германският канцлер Фридрих Мерц съобщи по време на брифиг в Париж след срещата на 6 януари, че страната му няма да разполага войски в Украйна, но може да поддържа резерв в съседна на Украйна държава от НАТО.

Европейското издание Politico обръща внимание на изявленията, показващи единен блок между САЩ и Европа в подкрепа за Украйна, но и че представителите на САЩ не са подписали декларацията от Париж. Вашингтон беше представен от Стив Уиткоф и зетя на американския президент Джаред Къшнър, които не са част от администрацията на Белия дом. Уиткоф съобщи, че САЩ са готови да дадат гаранции за сигурност и отговор на евентуална бъдеща атака срещу Украйна.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски отбеляза, че очаква ангажиментите, които САЩ ще поемат, да бъдат ратифицирани от Конгреса. Той също така припомни, че Киев има и двустранно споразумение за подкрепа със САЩ, договорено в Мар-а-Лаго. В Париж американските представители са заявили покрепа за гаранции за сигурност, мониторинг на спазване на споразумението и "предпазен механизъм", както и за възстановяване на Украйна, допълни още Зеленски.

Турция е поела ангажимент да ръководи мерките по защита в Черно море и Гърция също е изразила желание да участва в мониторингови мисии по море.

Джаред Къшнър коментира по време на брифинг в Париж, че споразуменията дават гаранции за Киев и ще бъдат част от мирно споразумение, но не означават, че мир ще има веднага. В Русия в момента празнуват Коледа и няма официални коментари на декларацията и намеренията за подкрепа на боеспособността на украинската армия и международните контингенти.

Институтът за изучаване на войната (ISW) обръща внимание, че досега Москва многократно отхвърля предлаганите ангажименти за Украйна, определяйки ги като недопустими за Русия.

Чехия ще продължи инициативата за покупка на снаряди за Украйна

Чехия продължава инициативата за покупка на снаряди за Украйна като координатор, като средствата за финансиране идват от партньорите. Това съобщава новият премиер Андрей Бабиш в публикация на правителствения сайт след срещата на "Коалицията на желаещите" в Париж.

Програмата за покупката на артилерийски снаряди беше предложена от президента Петр Павел през пролетта на 2024 година, когато САЩ за шест месеца спряха подкрепата за Киев заради блокирано от републиканците гласуване в Конгреса. Тогава Прага предложи да бъде посредник при покупката на 800 хил. снаряда, а по-късно стана ясно, че 18 държави са участвали със средства в тази коалиция в помощ на Украйна.

Сега Бабиш каза, че Чехия няма да дава пари за покупката на снаряди, но ще продължи да координира покупките от името на съюзниците. По отношение на срещата в Париж той каза, че има някои резерви относно постигнатите договорки, както и че Чехия няма да участва с войски в Украйна. Според Бабиш в "Коалицията на желаещите" за първи път е обсъждан мирът.

Чехите увеличават даренията си за оръжие за Украйна

Чехите са увеличили в пъти даренията си за оръжие за Украйна след антиукраински изявления в новогодишното приветствие на председателя на долната камара на парламента Томио Окамура. Според ръководителя на инициативата "Подарък за Путин" Мартин Ондрачек само за първите два дни на 2026 г. чехите са дарили 1,7 млн. крони (около 70 хил. евро), пише "Укринформ". За сравнение, през първите два дни на 2025 г. събраните средства са били малко над 350 хил. крони.

Според Ондрачек парите, които чехите даряват за Украйна, се увеличават след всяко негативно изказване за Украйна, независимо откъде идва то - опозиция или управляващи. През декември 2025 г. по инициативата "Подарък за Путин" са събрани 61 млн. крони, или 2,5 млн. евро.