Отстраняването на Мадуро не е единствено лоша новина за Русия

Реакцията на Русия след отстраняването на венецуелския президент Николас Мадуро беше предпазлива. Москва претегля геополитическите ползи и възможности от едностранните действия на САЩ спрямо загубата на важен регионален съюзник в Латинска Америка, пише CNBC.

Москва първоначално осъди ударите на САЩ срещу Венецуела в събота и последвалото залавяне на Мадуро и съпругата му Силия Флорес. Руското външно министерство осъди „агресивните действия“ на САЩ, заявявайки, че те представляват „неприемливо посегателство върху суверенитета на независима държава“. От Кремъл обаче не са дали официален отговор за отстраняването.

Мадуро беше съюзник на президента Путин, а Венецуела има дългогодишни връзки с Русия. Каракас подкрепи руската инвазия в Украйна и освен дълбоките енергийни връзки и военното сътрудничество двете страни имаха общ интерес да противодействат на геополитическото, военното и икономическото влияние на САЩ в региона.

И все пак отстраняването на Мадуро не е единствено лоша новина за Русия, като Москва вероятно ще търси и начини да използва кризата във Венецуела в своя полза.

Разсейване от Украйна

Като начало, кризата във Венецуела идва в деликатен момент в отношенията на Москва и Вашингтон. Вероятно е Русия да не бърза да „гори мостове“ с Белия дом в момент, когато се опитва да спечели благоразположението на администрацията, за да получи най-благоприятните условия от евентуално мирно споразумение за Украйна.

Събитията във Венецуела осигуряват добре дошло разсейване от темата за Украйна. Русия ще се възползва от всяко отслабване на усилията – или натиска – за постигане на мирно споразумение с Киев или за прекратяване на огъня като част от каквато и да е сделка.

Въпреки че се смята, че руските сили имат предимство на бойното поле – не на последно място по отношение на човешката сила, и постигат постепенен напредък в Източна Украйна, прекратяването на огъня не се възприема като нещо в интерес на Русия.

„Реакцията на Кремъл на операцията на САЩ във Венецуела досега е шаблонна“, отбелязаха анализатори от Института за изследване на войната в неделя. Оттам добавят, че Кремъл „вероятно ще трябва да балансира отговорите си между запазването на доверието като партньор на други държави и продължаващите си усилия да се хареса на администрацията на Тръмп“.

Има ли опасност за Зеленски?

Анализаторите също така изразиха загриженост, че залавянето на Мадуро от Тръмп и повдигнатите срещу него обвинения биха могли да дадат картбланш на Русия да направи същото с украинския президент Володимир Зеленски, когото Москва често описва като „престъпник“, без да представя доказателства в подкрепа на обвиненията си.

„Той [Тръмп] дава разрешение на Путин да стигне докъдето си поиска със Зеленски“, каза пред CNBC в понеделник Сара Ленти, политически консултант и бивш директор на Съвета за национална сигурност към Белия дом.

„Мисля, че това създава много лош прецедент за държави, чиито права Китай и Русия се опитват да нарушат, независимо дали става въпрос за Тайван или Украйна“, добави Ленти.

На идеологическо ниво

На идеологическо ниво намесата на Тръмп във Венецуела и външнополитическата позиция, която е в основата ѝ – желание за утвърждаване на силата и господството на САЩ в Западното полукълбо – е в съзвучие с Русия.

Путин до голяма степен е възприеман като човек, който иска да възстанови сферата на влияние на Русия в Европа и Централна Азия, която беше загубена след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. – събитие, което Путин определи като „най-голямата геополитическа катастрофа“ на 20-ти век.

Има спекулации, че новооткритият фокус на Тръмп върху възстановяването на американската хегемония на Запад може да позволи на Русия да направи същото в собствения си двор. Но анализатори коментираха пред CNBC, че американската намеса във Венецуела е показала на страни като Русия и Иран, че Тръмп е готов да действа, ако това се смята за нещо в интерес на САЩ.

„Това, което той прави във Венецуела, определено ще бъде видяно и чуто много ясно в Иран и в Русия“, посочва Амрита Сен, основател на Energy Aspects, пред CNBC в понеделник.

Междувременно Марко Папич, стратег в BCA Research, твърди, че Русия няма преговорна сила със САЩ, когато става въпрос за съюзници като Венецуела.

„Няма нищо, което Русия би могла да даде на САЩ във Венецуела... Нямаше нужда от каквато и да е сделка между Русия и САЩ [тъй като] САЩ имат пълна свобода в Западното полукълбо“, отбелязва той.

Анализаторите са склонни да подчертаят, че свалянето на Мадуро няма да бъде активно приветствано в Москва, тъй като премахва важен съюзник и бастион срещу влиянието и стремежите на САЩ в Латинска Америка.

„С падането на Мадуро, друга руска държава клиент „ритна камбаната“, намалявайки стойността на гаранциите за сигурност на Кремъл до малко по-добри от нула“, посочва Тина Фордъм, основател на Fordham Global Insight, в анализ в понеделник.

„За да влоши нещата от гледна точка на Кремъл, американската операция без усилие проби много хвалените руски системи за противовъздушна отбрана С-300, инсталирани във Венецуела, след като не успя да осигури въздушна защита и в Сирия и Иран“, отбеляза тя.