2026 година ще е определяща за съществуването на Европа

Външният натиск от Русия върху Украйна се засилва. Китай подкопава индустриалната база на Европейския съюз (ЕС), а САЩ, които заплашват да анексират територия на съюзник от НАТО, подкопават многостранния правилник на ЕС, който изглежда все по-остарял в един далеч по-малко кооперативен свят.

Нищо от това не показва признаци на успокоение, пише за Politico Муджтаба Рахман, ръководител на отдела за Европа на Eurasia Group.

Постоянната ерозия на нормите, на които Европа разчита, се утежнява от слабото лидерство на блока, особено в т.нар. страни Е3 – Германия, Франция и Великобритания.

В бъдеще най-големите екзистенциални рискове за Европа ще произтичат от трансатлантическите отношения, смята Рахман. За лидерите на блока запазването на интереса на САЩ към войната в Украйна беше ключовата цел за 2025 г. Най-добрият възможен резултат за 2026 г. ще бъде продължаване на ad hoc дипломацията, която характеризираше последните 12 месеца.

Ако обаче в тези отношения се появят нови заплахи – особено по отношение на Гренландия, балансирането може да се окаже невъзможно, предупреждава той.

Годината също започва без признаци на каквито и да било отстъпки от страна на Русия по отношение на исканията ѝ за прекратяване на огъня или каквато и да е готовност да се приемат условията на плана на САЩ за Украйна.

Руският президент Владимир Путин смята, че военната ситуация в Украйна ще се влоши допълнително, което ще принуди украинския президент Володимир Зеленски да капитулира пред териториалните искания.

Рахман смята, че Путин греши в сметките си и че с подкрепата на Европа Зеленски ще продължи да се съпротивлява на натиска на САЩ за териториални отстъпки. В допълнение към съпротивата по фронтовата линия, Киев ще се насочва все повече към руското производство и износ на енергоносители.

Разбира се, това означава, че руските въздушни атаки срещу украински градове и енергийна инфраструктура също ще се увеличат, посочва Рахман.

Нарастващите военни разходи на Европа, закупуването на американски оръжия, финансирането за Киев и санкциите срещу Русия, които са насочени и към енергийните приходи на страната, биха могли да помогнат за запазване на статуквото от миналата година. Това е може би най-добрият сценарий, пише още той.

Междувременно европейските лидери ще бъдат принудени публично да игнорират подкрепата на Вашингтон за крайнодесните партии, която беше ясно посочена в новата стратегия за национална сигурност на САЩ. Те ще правят всичко възможно, за да противодействат на всякаква антисистемна реакция, когато избирателите отидат при урните.

По-конкретно, предстоящите избори в Унгария ще бъдат показател за това дали движението MAGA може да наклони везните за своите идеологически съюзници в Европа. Според проучванията на общественото мнение популисткият, евроскептичен премиер Виктор Орбан в момента е напът да загуби за първи път от 15 години.

Орбан, от своя страна, трескаво води кампания за увеличаване на подкрепата на избирателите. Той сигнализира, че дори вътрешният му кръг разглежда поражението като възможност.

Неговият харизматичен съперник Петер Мадяр, който споделя консервативно-националистическия му политически произход, но не се свързва с корупция, представлява истинско предизвикателство, както и стагниращата икономика на страната и покачващите се цени.

Традиционните електорални стратегии – раздаване на пари, кампании за очерняне и всяване на страх от война, досега се оказаха неефективни за Орбан. Разширяване на войната, което пряко би засегнало Унгария обаче, би могло да разпали отново страховете на избирателите и да промени динамиката.

На всичкото отгоре тези предизвикателства ще бъдат утежнени от слабостта на E3, посочва Рахман. Изпразването на политическия център на Европа вече е в процес на подготовка от десетилетие. Франция, Германия и Великобритания влязоха в 2026 г. със слаби, непопулярни правителства, обсадени от популистката десница и левица, както и с администрация на САЩ, която се надява на техния крах.

Въпреки че никоя от трите страни не е изправена пред конкретно насрочени парламентарни избори, и трите рискуват в най-добрия случай парализа, а в най-лошия - дестабилизация. Поне един лидер – британецът Киър Стармър, може да падне заради вътрешнопартиен бунт.

Ключовото събитие на годината във Великобритания са междинните избори през май. В момента Лейбъристката партия е изправена пред унижението да се класира на трето място в уелския парламент, да не успее да измести Шотландската национална партия от шотландския парламент и да загуби места както от Зелените, така и от ReformUK на местните избори в Англия.

Депутатите от Лейбъристката партия вече очакват официално предизвикателство срещу Стармър като лидер на партията и шансовете му за оцеляване изглеждат малки.

Междувременно Франция влезе в 2026 г. без бюджет за втора поредна година. Добрата новина за президента Еманюел Макрон е, че правителството на малцинството на неговия премиер Себастиан Льокорню вероятно до края на февруари или март ще постигне бюджетно споразумение за умерено намаляване на дефицита.

Президентските избори в страната са само след 16 месеца, а местните избори трябва да се проведат през март. Затова и апетитът на опозицията за предсрочни парламентарни избори намаля.

Това обаче е най-доброто, на което Макрон може да се надява, посочва Рахман. Разпокъсаният парламент ще поддържа настроение на задълбочаваща се криза до президентската надпревара през 2027 г.

И накрая, макар че икономиката на Германия изглежда леко ще се възстанови тази година, тя не може да преодолее структурните си проблеми. До голяма степен погълнато от идеологически разделения, правителството на канцлера Фридрих Мерц ще се затрудни да приложи широкообхватни реформи.

Предстоят и избори в пет провинции, на които се очаква да се увеличат гласовете в подкрепа на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“. Това ще засили натиска върху правителството в Берлин.

Една историческа истина, често забравяна в спокойни времена, ще се утвърди отново през 2026 г.: че свободата, стабилността, просперитетът и мирът в Европа винаги са крехки.

Почивката от историята, осигурена от Pax Americana и изключителното сътрудничество и интеграция след Втората световна война, официално приключи, смята Рахман. В бъдеще значението на Европа в новия световен ред ще се определя от нейния отговор на засилената хибридна агресия на Русия, влиянието ѝ върху дипломацията по отношение на войната в Украйна и способността ѝ да подобри конкурентоспособността си.

В допълнение, Европа трябва да управлява все по-надигащата се крайна десница и екзистенциалните заплахи за икономиката и сигурността си, породени от Русия, Китай и САЩ. Това ще определи нейното оцеляване, заключава той.