Тази година инфлацията у нас ще е по-ниска от 2025 година – някъде средно около 4% вместо 5-5,5%, прогнозира председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков по БНТ.
„Това не е ефект, че сме в еврозоната и нещата са по-добри, а ефект, че търговците вече вдигнаха цените и няма да ги свалят независимо от глоби и нови закони“, обясни той. Дянков напомни, че инфлацията от юли се вдигаше, а декември е първият месец, в който тя се успокои.
Той подчерта, че при глоба за надценка, търговецът не е задължен да върне старата цена.
„Както обикновено, нашите политици правят промените в последния момент, а като се правят в последния момент, се изпускат неща и в действителност законът дава възможност да се глобяват недобросъвестните търговци, но те могат да продължат да си държат тези цени“, коментира финансистът.
По думите му голяма част от търговците увеличиха цените още преди да влезем в еврозоната, но в някои сектори пазарът може да се саморегулира при достатъчна конкуренция. „В други щете, не щете, в магазина до вас млякото се е увеличило и ще го купите, защото на децата ви трябва мляко още тази сутрин“, коментира Дянков и добави, че „търговците си говорят, не са островни държави“. Той очаква увеличението на цените да остане и отбеляза, че „това е нормален процес“.
Симеон Дянков е категоричен, че преходът към еврозоната върви добре главно защото банките са готови от много отдавна и очакват влизането в еврото от години. Той смята обаче, че политиците се забавиха.
Финансистът прогнозира, че до март страната ни все още няма да има редовен бюджет и очаква това да стане в средата на годината.
„Служебен кабинет едва ли ще се заеме с тази задача, особено след лошия опит с последния служебен бюджет, който беше откровено несъстоятелен“, заяви Дянков.
Той обясни, че до тогава разплащането ще е по стария бюджет плюс увеличението от 5% за държавните служители.
Според него това от една страна е успокоило държавните служители, но от друга е отворило дупка във възможностите за допълнителни проблеми с бюджета. „Това увеличение струва около 430 млн. евро годишно – около 35 млн. евро месечно. Проблемът не е само сумата, а прецедентът. В удължителен бюджет по закон не трябва да има нови разходи“, категоричен е той.
По думите му това е отворило път и за други допълнителни харчове от бюджета. Дянков предположи, че „след като имаш такава пробойна“, политическите партии ще започнат с предложенията.
„Ето, социалистите предложиха за Великден, за Коледа, в закона да се запише да има допълнителни надбавки. Те ще го предложат в парламента, коя политическа сила ще гласува срещу това точно преди избори. Това ще мине, след това някоя друга партия ще предложи друго“, даде пример той.
Финансистът отново каза, че реалният дефицит вече е над 3%. „И за миналата, и за тази година имаше удивително „творческо счетоводство“, за да стигнем 3%. Успяхме да убедим Европа, тя също искаше да бъде убедена“, коментира Симеон Дянков.
Според него е неизбежно да се преосмисли данъчно-осигурителният модел, но трябва да има публичен дебат и редовен кабинет за това.


Всеки втори млад човек у нас живее в пренаселено жилище
България изхвърля 109 кг храна на човек годишно: как се вписваме в европейската картина
Сметище изникна върху гробове в Централните гробища – Варна
Плащаме 80% по-скъпо брашно от гърците
България предава на Гърция 48 исторически реликви срещу тленните останки на цар Самуил
Bentley пусна първата си изцяло електрическа кола, част 2
Bentley пусна първата си изцяло електрическа кола, част 1
Г. Попов: Терминът свръхпечалба не съществува, държавата атакува "белия" бизнес
Lindt понижава цените поради спад в търсенето на шоколад
Четири сценария за наследник на Кристин Лагард начело на ЕЦБ
Renault Initiale - забравеният прототип с V10 от Формула 1
Tesla огложи представянето на Roadster с две седмици
Китайски луксозен SUV се запали заради чужда батерия
Volkswagen разкри дизайна на електрическия Tiguan
Механик натрупа 7000 eвро глоби с кола на клиент
Как да изберете подходяща тренировка за вашето тяло
Как британците накараха германските генерали сами да разкрият военните тайни на нацистка Германия?
Как Азербайджан заличава арменското наследство в Нагорни Карабах