Членството на България в еврозоната ще забави инфлацията и ще подкрепи растежа

Присъединяването на България към еврозоната е значително постижение, което ще подкрепи забавянето на инфлацията и ще бъде положителен фактор за икономическия растеж на страната. Това каза Денис Шен, преподавател по финанси в Международното училище по финанси, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Той очаква инфлацията в страната ни постепенно да се доближи до тази в паричния съюз, а растежът на икономиката през тази година ще бъде около 3%. „България се присъединява към икономически и паричен съюз с над 20 страни и това ще намали пречките пред търговията, ще ограничи трансакционните разходи и по-високата инфлация в страната през 2025 г., която беше свързана с вътрешното търсене и повишаването на цените на енергията и на имотите“, коментира Шен.

"В дългосрочен план членството на България в еврозоната ще подкрепи увеличаването на производителността и ще наблюдаваме постепенно сближаване на жизнения стандарт в страната със средния за еврозоната“, коментира събеседникът.

Устойчива световна икономика през тази година

Шен прогнозира умерен растеж на световната икономика през тази година от малко над 3%, като средният растеж в повечето икономики по света ще бъде между 2,5% и 3,5% и ще остане сходен с нивата през 2025 г. „Световната икономика показва относителна устойчивост към предизвикателствата, пред които е изправена“, отбеляза той.

Очакванията са икономиката на САЩ да нарасне с около 2% през тази година, като данните за БВП през третото тримесечие показаха увеличение с 3% на годишна база. 

Китай вероятно е достигнал целта си за растеж от 5% през тази година, а китайското правителството продължава да управлява темпа на структурното забавяне на икономиката, отбеляза анализаторът.

Растежът на икономиката на еврозоната ще остане умерен и тази година ще достигне над 1%, прогнозира още Шен. Икономиките в периферията ѝ ще се представят по-силно от този темп на растеж, а БВП на Германия се очаква да нарасне през тази година, отчете той.  

Въпреки очакванията за устойчивост на световната икономика не липсват и рискове пред нея. Те включват раздутите оценки в някои сектори и класове активи, които пораждат очаквания за корекция в условията на силен ръст на фондовите пазари. Високите нива на дълг в небанковия посреднически сектор, включително в сектора на частното кредитиране и в не толкова добре регулираните сектори на изкуствения интелект и криптовалутите, също будят притеснения, отбеляза Шен.

Перспективите пред световната търговия са друг възможен риск за глобалния икономически растеж наред със завишените бюджетни дефицити и високия и нарастващ публичен дълг на много страни, каза гостът. Той посочи и рискове, свързани с геополитиката, които отново се изостриха в началото на годината с напрежението около Венецуела и Гренландия. Очаква се те да останат завишени през цялата година. 

Висока инфлация, разнопосочна парична политика

Шен очаква инфлацията в големите икономики да остане по-висока за по-дълго време. В еврозоната тя ще бъде около 2%, което е близо до целта на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Според прогнозите инфлацията в САЩ ще се забави леко, но ще остане над целта на Федералния резерв за ценова стабилност. Поради това има очаквания, че Фед ще намали допълнително лихвите през 2026 г.

За разлика от Федералния резерв, ЕЦБ задържа лихвите непроменени и според анализатора тя ще продължи да се придържа към тази политика и през календарната 2026 г.

Ще остане ли изкуственият интелект силен двигател на растежа на икономиката на САЩ? Защо периферните страни в еврозоната нарастват по-бързо в сравнение с големите икономики от центъра? Ще загуби ли Фед независимостта си с назначаването на новия гуверньор и какви ще бъдат последиците от това за американската и световната икономика?

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.