Опасенията на Wall Street за дългосрочната инфлация в САЩ все повече се засилват

Данните за ръста на потребителските цени в САЩ от вторник засилват тревогата на Wall Street относно инфлацията.

Още преди публикуването на най-новия индекс на потребителските цени инфлационните очаквания се покачваха – потенциален източник на проблеми на пазар, където акциите до голяма степен не се повлияха от конфликта между САЩ и Иран и последвалия енергиен шок, пише Wall Street Journal.

Инвеститорите залагат на инфлацията, като купуват и продават както обикновени американски държавни облигации, така и такива, които хеджират риска от инфлация, наречени ценни книжа, защитени от инфлация (TIPS). Разликата между доходността на двата вида облигации – известна като праг на рентабилност – наскоро достигна най-високото си ниво от октомври 2022 г., според данни на Федералния резерв. Това предполага, че инвеститорите очакват средната годишна инфлация да бъде около 2,7% през следващите пет години.

10-годишната равновесна ставка също се е повишила, достигайки 2,5% този месец, което е най-високото ѝ ниво от 2023 г. насам.

Повишението на инфлационните очаквания, предизвикано до голяма степен от скока в цените на петрола вследствие на войната, тревожи инвеститорите поради предизвикателствата, които поставя пред лихвената политика на Фед, както и поради последното рали до рекордни нива на основните индекси.

Акциите и другите рискови активи като цяло се представят добре през последните години, докато инфлацията остава висока. Но междувременно очакванията за бъдещата инфлация останаха умерени, което даде възможност на Фед да намали лихвените проценти. Повишението на тези очаквания може да окаже натиск върху Фед да вдигне лихвите, казват анализаторите, а това ще създаде по-трудна среда за пазарите.

„Няма да се учудя, ако в крайна сметка пазарите на акции обърнат малко повече внимание на това, което се случва с изравняващите темпове на инфлацията“, заяви Зак Грифитс, ръководител на отдела за инвестиционен рейтинг и макроикономическа стратегия в изследователската фирма CreditSights. „Може би отговорните лица във Федералния резерв биха могли да се успокоят от липсата на промяна в пазарните инфлационни очаквания, но това определено се променя в момента.“

Високият индекс на потребителските цени (CPI) във вторник засили опасенията. Акциите на технологичните компании поевтиняха, като индексът Nasdaq Composite загуби 0,7%. Спадът беше особено остър сред производителите на чипове и памет, които бяха основният двигател на неотдавнашните ръстове на пазара. Акциите на Intel се сринаха с 6,8%. Цената на книжата на Sandisk спадна с 6,2%, а на Micron – с 3,6%.

Акциите на компаниите, произвеждащи стоки за свободно потребление, също загубиха позиции, което оказа натиск върху S&P 500, който приключи с понижение от 0,2%. Dow Jones Industrial Average се възстанови от ранните загуби и приключи с ръст от 0,1%, или около 56 пункта. Доходността по държавните облигации се повиши, като доходността по 10-годишните облигации се установи на равнище от 4,462% – най-високото ниво на затваряне от миналия юли.

Залозите на инвеститорите върху инфлацията са свързани с движенията в цените на петрола, които се повишиха с още 4,2% във вторник, за да се търгуват на около 102 долара за барел, като от началото на годината досега са нагоре с около 78%.

Те обаче не се движат в синхрон. Въпреки че фючърсите върху американския суров петрол за следващия месец достигнаха връх в началото на април, едва този месец праговите нива достигнаха най-високите си стойности от години. Това не отразява само притесненията за това къде са цените на петрола в момента, но и къде ще бъдат в бъдеще, и как това ще се отрази на общата инфлация при стоките.

Повишението на инфлационните очаквания настъпва и в момент, когато избраникът на президента Тръмп за следващ председател на Федералния резерв, Кевин Уорш, се приближи към поемането на ръководството на централната банка, преодолявайки процедурните препятствия.

Тръмп е категоричен, че Федералният резерв трябва да намали лихвите. Уорш многократно е заявявал, че ще защити независимостта на Фед. Но той е показал и някои склонности към мека политика, като твърди, че централната банка трябва да се фокусира върху показател за инфлацията, който е по-близо до целта на централната банка от 2%, отколкото показателите, на които обикновено обръща внимание.

Представителите на Фед отдавна обсъждат важността на инфлационните очаквания при определянето на подходящото ниво на лихвите. Основното опасение е, че повишените очаквания могат да се самоизпълнят, като фирмите повишават цените сега, ако очакват разходите им да бъдат по-високи в бъдеще.

Ако номиналните лихви останат същите, нарастващите инфлационни очаквания могат също така да насърчат фирмите и потребителите да теглят заеми и да харчат повече, като правят цената на заемането да изглежда по-евтина при коригиране спрямо инфлацията.

Това е една от причините, поради които акциите могат да се представят добре, когато инфлационните очаквания се повишават. През 2021 г. индексът S&P 500 се вдигна с 27%, въпреки че неутралният лихвен процент скочи заедно с инфлацията, предизвикана от пандемията.

Акциите поевтиняха едва през следващата година, когато Федералният резерв започна да повишава лихвите агресивно. Това понижи неутралния лихвен процент, като същевременно увеличи коригираните спрямо инфлацията разходи по заемите.

Някои анализатори твърдят, че нивата на неутралния лихвен процент все още остава под равнищата, които биха предизвикали тревога у представителите на Федералния резерв.

Ян Неврузи, стратег по лихвените проценти в САЩ в TD Securities, казва, че би бил малко по-загрижен, ако 10-годишната неутрална лихва достигне 2,6%, и дори тогава не е ясно дали Фед трябва да се тревожи прекалено много, ако повишението се дължи на цените на енергията.

Досега, добавя той, няма много доказателства, че растящите цени на енергоизточниците се отразяват на цените на други стоки, като данните от вторник показват по-малко от очакваното увеличение на цените на някои продукти, като например самолетните билети.

Въпреки че общата инфлация беше висока, в доклада имаше „някои положителни моменти“, добавя той.