ЕК планира да субсидира земеделието с приходите от въглеродните квоти

Европейската комисия (ЕК) планира да използва събираните от промишлеността въглеродни такси, за да субсидира земеделските производители, притиснати от нарастващите разходи за торове, показва проект на документ, видян от Euronews.

Азотните торове се произвеждат с помощта на природен газ, който формира до 80% от производствените разходи. Европейската индустрия на торове е притисната заради войната на Русия в Украйна и продължаващите смущения в Близкия изток, като и двете събития доведоха до увеличаване на разходите за земеделските производители и увеличиха инфлационния натиск върху потребителите.

Брюксел планира да се справи с проблема, като насочи приходите от пазара на въглеродни емисии на блока, известен като Система за търговия с емисии (ETS), към селското стопанство в опит да ограничи покачващите се цени, свързани със затварянето на Ормузкия проток.

Все пак този ход може да предизвика негативна реакция сред енергоемките индустрии, които са длъжни да плащат за въглеродните емисии, свързани с тяхното производство. За разлика от тях, селското стопанство остава освободено от схемата за търговия с емисии.

Предложението, което все още подлежи на корекции, преди ЕК да го представи на 19 май, отразява признаването от страна на Брюксел на проблемите на земеделските производители, както и стратегическото значение на продоволствената сигурност.

Преди началото на конфликта в Близкия изток, фермерите в Европейския съюз (ЕС) протестираха срещу покачващите се цени на торовете, свързани с наложените от блока 50% мита върху беларуски и руски торове, въведени през юни 2025 г.

Полша, Франция, Германия, Испания и Италия бяха най-големите вносители на руски торове преди пълното въвеждане на таксите. Русия носеше около 30% от вноса на торове в ЕС между 2024 и 2025 г., показват данни на Евростат.

Наскоро ЕК обяви планове за забавяне на постепенното премахване на безплатните въглеродни квоти за сектора на торовете и други индустрии, което на практика им позволява да отделят повече замърсяване за по-дълъг период от време. Очаква се решението да генерира допълнителни приходи от приблизително 4 млрд. евро за пазара на въглеродни емисии в блока. Мярката обаче ще бъде обвързана с условието земеделието да инвестира в по-устойчиви алтернативи.

„Ще бъдат оценени варианти за по-бавна траектория за постепенно премахване на безплатните квоти за сектора на торовете, при условие че се увеличи производството на биобазирани (органични), кръгови или нисковъглеродни торове“, изтъква ЕК в документа.

Изпълнителният орган на ЕС обмисля също така използването на граничния въглероден данък, за да защити европейските производители от по-евтин внос, базиран на високи нива на емисии.

В опит да се намали зависимостта и да се диверсифицират веригите на доставка, документът предлага и създаването на „зелени амонячни коридори“ със страни от Африка и Близкия изток, подчертавайки как политиката за торовете се превръща в част от по-широката геополитическа енергийна стратегия на Европа.

Документът показва също, че ЕК планира да въведе по-строг мониторинг на пазара, евентуално стратегическо складиране, договори за разлика за въглеродни емисии и регулаторни мандати, предназначени да създадат „водещи пазари“ за зелени торове.