Водната криза в България – предупреждение за Европа

Веднъж седмично Георги Петров отива с кола до пшенична нива край село Хаджидимитрово в северна България, премества четири тежки камъка от самоделния капак на сондаж и наднича вътре. 40-годишният строител е помогнал да се контролира инсталирането на сондажа и го инспектира редовно, опитвайки се да гарантира, че водата няма да се замърси. "Ако нещо попадне там, сме обречени", казва той.

Макар че проектът за подмяна на водопровода за снабдяване на селото на стойност 1,1 млн. лева е завършен миналата година, кладенците, които събират повърхностна вода, са почти празни. Местното водоснабдително дружество е направило сондажа като междинен вариант за 500-те жители на Хаджидимитрово. Но поради нормирането на потреблението чешмите пресъхват всеки втори ден, а еднократната доставка на бутилирана вода от правителството - 38 литра на човек - едва стига за пиене, особено при летните температури, които редовно надхвърлят 35° по Целзий.

В голяма част от Европа недостигът на вода е все по-сериозен проблем, тъй като зачестилите засушавания, предизвикани от изменението на климата, изострят проблемите, причинени от застаряващата инфраструктура, пишат в анализ за Bloomberg Ирина Вилку и Слав Оков.

В България водопроводната мрежа, изградена до голяма степен преди четири десетилетия от комунистическото правителство, е слабо поддържана, а ресурсите - зле управлявани. Модернизацията е бавна и недостатъчно финансирана, а организации като Световната банка твърдят, че в сектора се шири корупция.

В резултат на изострянето на водната криза в страната къпането, пускането на водата в тоалетните, прането и миенето на чинии е затруднено от юни до септември за половин милион души на около една трета от територията на страната по данни на природозащитни организации. Към 17 август властите са направили разпределение на доставките за повече от 260 хил. души в 283 села и няколко града.

Добивите от слънчоглед и царевица - ключови земеделски продукти за износ - може да спаднат до най-ниското ниво от десетилетия насам на фона на ограниченията в напояването. Фермерите казват, че грижата за добитъка става все по-трудна.

Без "кардинална промяна" цялата водна система на България ще се срине, което ще задълбочи неравенството в най-бедната държава членка на Европейския съюз, ще доведе до повишаване на цените на водата и храните, както и до рискове за общественото здраве, смята Емил Гачев, ръководител на отдел "Води" в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките.

Стотици хиляди души в България имат ограничен достъп до вода през лятото. С лилаво са обозначени селища без централно снабдяване, а с жълто – местата с воден режим през 2025 г. Графика: Bloomberg

Подобни трудности вече водят до обезлюдяване на населени места в цялата страна. Много хора в трудоспособна възраст, които търсят по-добър живот, се насочват към столицата, която създава около 43% от брутния вътрешен продукт - или към черноморските крайбрежни райони, които процъфтяват като туристически дестинации. Други се местят в чужбина, оставяйки след себе си намаляващо и застаряващо население, увеличаващо напрежението върху социалната система и отслабващ потенциал за растеж.

Макар че България се намира в тази ситуация поради неблагоприятно стечение на обстоятелствата, подобен цикъл на по-високи температури, суша, както и недостиг на подземни и повърхностни води се очертава и в останалата част на Европа, което засилва призивите за обща стратегия. "Време е да преосмислим отношението си към водата и поведението си, да определим водата като национален приоритет за всички правителства", казва Гачев. "Природата няма да търпи лошото ни управление."

Река Дунав преминава през България, преди да се влее в Черно море, но страната се снабдява с прясна вода предимно от повърхностни и подземни води, както и от хиляди резервоари. Те вече не се попълват от валежите в резултат на сушата, както и на рекордно високите температури, които водят до по-висока степен на изпарение.

По данни на Министерството на околната среда в средата на август основните резервоари са били пълни до половината; в северозападните райони някои от тях са били едва на 20-25% от капацитета си. През 2018 г. близо 900 язовира бяха отбелязани като нуждаещи се от ремонт, като около половината от тях бяха класифицирани като спешни. Пет години по-късно само около 130 от тях са били ремонтирани.

Докато водата тече по мрежата, около 60% от нея се губи поради течове - най-големият дял в ЕС. На практика цялата система - от водоснабдяването до канализацията и пречиствателните станции - датира от времето на Студената война. По онова време комбинацията от търговски ограничения, ограничени бюджети и фокус върху бързото разширяване на инфраструктурата означава, че комунистическите правителства са предпочитали нискокачествена стомана и желязо, както и циментови смеси, които могат да представляват риск за здравето. Пукнатините, корозиралите метални конструкции и запушената канализация вече са широко разпространени. А тръбите са твърде малки за нуждите на днешното население.

Загубите на вода в България са с най-голям дял в ЕС. Графика: Bloomberg

Бюрокрацията и политиката влошават ситуацията. Управлението на водите е разпределено между местните власти, общински и държавни предприятия и поне пет министерства. Министерството на околната среда, например, отговаря за язовирите, но няма надзор над мрежата, която е под ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. През последните пет години са проведени избори седем пъти и управляващата партия ГЕРБ, която доминира в политиката от десетилетие и половина, твърди, че това пречи на инвестициите.

Но подкупите също играят роля. Макар че рискове съществуват във всички сектори, лицата, в които доминират бивши държавни монополи, като тези, които събират и пречистват вода, са най-уязвими от фаворизиране, като купувачите и доставчиците се свързват в "договори за обществени поръчки с висока степен на корупция", според доклад на Световната банка от 2023 г.

(Продължава на следващата страница)