Водната криза в България – предупреждение за Европа

Миналата година Европейската прокуратура в Люксембург съобщи, че е наложила запор на активи в рамките на разследване по подозрение за измама, свързано с финансиран от ЕС проект за водоснабдителна мрежа и резервоар на стойност 2,6 млн. евро, при който държавни служители са се сговорили с частни фирми да завишат разходите. Разследването продължава.

През 2019 г. тогавашният министър на околната среда и водите Нено Димов беше обвинен в умишлено лошо управление, защото е позволил на частни предприятия да използват вода от язовир край западния град Перник - въпреки предупрежденията, че нивото е твърде ниско. Общините в близост до язовири рядко изпитват недостиг на вода, но в този случай в резултат на това в средата на зимата започна да се въвежда режим. Димов подаде оставка и отрече да е извършил каквото и да било нарушение, като обвини за това сухото време и лошото управление на местното водно съоръжение. Съдебният процес срещу него продължава.

Всички тези недостатъци бяха изтъкнати при присъединяването на България към Европейския съюз. Блокът е предоставил на страната около 2 млрд. евро за модернизация, което е далеч от необходимите според Министерството на околната среда близо 18 млрд. евро. Всичко останало вероятно ще бъде свързано с много по-строги условия за мониторинг и отчетност.

Докато България се подготвя за влизане в еврозоната през следващата година, в края на юли правителството предложи закон за управление на водите. Експерти, с които Bloomberg разговаря, обаче заявиха, че законопроектът на Закона за водоснабдяването и канализацията основно само узаконява статута на "Български ВиК холдинг" ЕАД - държавна компания с бюджет от 1 млрд. лв. и дялове в повечето от ВиК дружествата в страната. В него не са включени ключови препоръки на парламентарната комисия по водите, като например създаването на единен орган, който да контролира целия сектор.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е помогнало за изготвянето на закона, не е отговорило на въпросите, изпратени по електронната поща от Bloomberg. В интервю в края на юли Младен Шишков, депутат от управляващата партия, който председателства комисията по водите, заяви, че е необходима "радикална промяна".

Маринела Друмева затваря малкия магазин за фураж за животни в Хаджидимитрово по обяд и се прибира вкъщи, за да напълни резервоара си за вода, да приготви вечерята и да изпере прането, преди чешмите да пресъхнат. Това е нейна рутинна практика, но всяка година тя започва малко по-рано и продължава малко по-дълго, тъй като кризата с водата ескалира. "Всичко е въпрос на небрежност", казва тя.

През целия ден покрай нея минава постоянен поток от фермери, които правят поръчки или ги събират, а разговорите се въртят около една и съща тема: водата.

Владимир Стойчев, 54-годишен земеделски производител от близкото село Морава, например казва, че е настоявал местният доставчик да намери решение на проблема с недостига на вода и е получил отговор, че жителите могат да създадат по-надеждна мрежа, като свържат частни кладенци. Стойчев се опасява, че собственият му кладенец ще пресъхне и той няма да може да се грижи за 10-те си крави. Негов приятел, 26-годишният германец Паскал Щайнер, който се е преместил в региона заради по-евтин живот, казва, че дори не може да накара местната водоснабдителна компания да монтира водомер в имота му. "На практика никой не се интересува", казва той.

Местни жители отварят сондаж в двора си в Хаджидимитрово. Те са инвестирали 5 хил. лева, за да изкопаят сондажа с дълбочина 20 метра, но не са открили вода. Фотограф: Михаела Вачева/Bloomberg

Депутатът Шишков заяви, че кметовете харчат твърде много за проекти за благоустройство и "трябва да бъдат подтикнати" към водната инфраструктура. Генчо Генчев, кмет на Община Свищов, в която влизат Хаджидимитрово и още 13 села, не е съгласен с това. Той твърди, че за 11-те години, откакто е на този пост, е инвестирал милиони левове във водна инфраструктура и че правителството е това, което е проявило небрежност.

Докато длъжностните лица си разменят обвинения, частичните поправки и неспазените обещания задълбочават недоверието в държавните институции и засилват разочарованието от политическия елит. За разлика от други страни на Балканите, знамената на ЕС се веят на държавните и общинските сгради, а подкрепата за блока е висока.

Друмева се кандидатирала неуспешно за кмет през 2024 г. Петров се присъединил към малка националистическа политическа партия. Миналото лято те организирали протести, които включвали затваряне на пътища и заплахи за гражданско неподчинение и в крайна сметка довели до завършването на сондажа. Но те не виждат смисъл да протестират отново и вместо това се срещат със съседите си в беседката в центъра на селото, за да обсъждат начини да си помагат взаимно. Децата вече носят вода на възрастните хора, а тези, които могат да си позволят да купуват бутилирана вода, оставят отпуснатите им от правителството средства за тези, които не могат.

Петров коментира, че търси спонсори и е готов сам да модернизира мрежата, въпреки че според него кметът му казал, че може да бъде арестуван за нарушаване на законите за държавната собственост. "Ще купим тръби, ще намерим багер и сами ще подменим тръбите", казва той.

Малцина емигранти се завръщат и Петров е един от тях. Миналата година, след дълъг престой в Обединеното кралство, той се връща в Хаджидимитрово, където е роден, за да открие строителна фирма заедно със съпругата си. Мечтаят да отгледат децата си сред дървета и хълмове и да ремонтират стари къщи, за да помогнат за повторното заселване на селото. Той никога не си е представял, че семейството му ще разчита на минерална вода за готвене, пране и грижа за домашните любимци или че ще се къпе с кофа вода и чаша.

"Това е отвратително", казва той. "Живеем като в XIX век, а не в XXI век".

Хаджидимитрово. Снимка: Михаела Вачева/Bloomberg