В Европа се очертава криза с торовете заради войната с Иран и зависимостта от Русия

Март е изключително важен месец за селското стопанство. Зимната пшеница вече би трябвало да се тори за втори път с азот, захарното цвекло трябва да се засява, а за рапицата предстои последното наторяване преди цъфтежа.

Сега обаче пазарите на торове са подложени на натиск заради войната в Близкия изток. След като започнаха атаките на САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари, Техеран ефективно блокира корабоплаването през Ормузкия проток – ключов пролив за търговията със страните от Персийския залив, които са сред основните производители на азотни торове в света.

През пролива преминава около една трета от световната търговия с торове, пише Euronews. Важни страни производителки като Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Катар вече не могат да превозват доставките на карбамид и амоняк, както е планирано.

Войната доведе и до рязък скок на цените на природния газ – основната суровина за производство на азотни торове. Природният газ представлява около 80% от производствените разходи за азотни минерални торове.

Цените на торовете се покачват значително

Последиците вече са видими на пазара. Цените на азотните торове се повишиха значително в рамките на няколко седмици.

Ситуацията все още не е сравнима с екстремните стойности от енергийната криза през 2022 г., когато карбамидът достигна цена от над 1000 евро на тон.

Търговците на дребно казват, че доставките за текущия сезон са като цяло сигурни. Проблемът в момента е не толкова в наличността на стоките, колкото в логистиката: търговците на дребно и превозвачите едва успяват да се справят с обработката.

„Трябва да си правите сметка“

Дори това увеличение обаче засяга много ферми, особено по-малките. Пол Хеншке, който управлява ферма в Саксония-Анхалт на 80 хектара като странична дейност, не е успял да се запаси с необходимите количества през есента, както по-големите ферми. Сега той трябва да поръчва по текущи цени и вижда как не му излизат сметките.

„Карбамидът в момента струва 550 евро на тон нето, а варовият амониев нитрат - около 370 евро“, казва той в интервю за Euronews. „За 200 килограма калциево-амониев нитрат вече плащам 70 евро на хектар и то само за първото прилагане на тор“, изчислява той, като подчертава, че това не включва калиевите торове.

В същото време Хеншке в момента получава 168 евро на тон за фуражната си пшеница. Към това се добавят и нарастващите транспортни разходи, които се отразяват директно в цената на торовете. Това не оставя много място за маневриране. „Трябва много добре да си направим сметките“, посочва той.

Хеншке не очаква бърз политически отговор. „Все още не сме чули много движение от страна на селскостопанската политика. Много е бавно“, казва той.

Ще има ли изобщо торове на пазара, ако войната се ожесточи?

Д-р Вили Кремер-Шилингс, известен като „Фермерът Вили“, който управлява ферма в района на залива Кьолн-Аахен с около 80 процента органични торове, като течен оборски тор и остатъци от ферментация, съобщава за подобна ситуация. Увеличените разходи вече оказват влияние и там. Самият продукт е станал с около 40% по-скъп, разпръскването му също се е оскъпило, посочва той.

(Продължава на следващата страница)