Как Иран заобикаля американската блокада на Ормузкия проток

Въздушните удари на САЩ и Израел разрушиха голяма част от инфраструктурата и индустрията на Иран, нарушавайки вътрешното производство, като същевременно това повиши цените на основните хранителни продукти. Морската блокада на САЩ засили икономическия натиск върху Иран, възпрепятствайки търговията през Ормузкия проток, пише Oilprice.

В отговор на това Техеран се обърна към алтернативни маршрути, превозвайки стоки от Пакистан и Турция, както и товари от Русия през Каспийско море. Иран също така обмисля изпращане на петрол с железопътен транспорт до Китай.

Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, обяснява, че алтернативните маршрути могат да снабдяват иранската икономика с потребителски стоки, храни и промишлени материали, „не могат да заменят морската контейнерна икономика напълно“.

„Транспортът с камиони е по-скъп, а пропускателната способност на Каспийско море е ограничена от капацитета на пристанищата и флота“, изтъква Ханке, бивш икономически съветник на администрацията на американския президент Роналд Рейгън. „Очаквайте по-високи разходи за разтоварване и ускорена инфлация при стоките, с които се търгува, но не и икономическата имплозия, която някои рекламират“, добавя той.

В края на април американският президент Доналд Тръмп заяви, че „цялата петролна инфраструктура на Иран ще експлодира“, защото американската блокада пречи на Техеран да изнася петрола си.

От своя страна иранските представители заявиха, че американското ембарго не е повлияло на способността на страната да доставя основни стоки и храни, посочвайки силното вътрешно производство и алтернативните маршрути за внос.

„Въпреки военноморската блокада на САЩ, ние нямаме проблем с доставките на основни стоки и храни, тъй като поради размера на страната е възможно да се внася от различни граници“, заяви министърът на земеделието Голамреза Нури на 21 април.

Розмари Келаник, директор на Програмата за Близкия изток в Defense Priorities, заяви, че географията на Иран е ограничила удара от военноморската блокада на САЩ.

Иран, страна с около 90 млн. души население, има близо 6000 километра сухопътни граници със седем държави, както и 700-километрова брегова линия по Каспийско море, която я свързва с Централна Азия и Русия.

„Мерки като превоз на стоки от съседни държави могат да компенсират свързаните с блокадата прекъсвания, въпреки че компенсацията може да не е едно към едно – обемите на търговията може да са по-ниски, транзитните разходи ще бъдат малко по-високи и точният микс от стоки може да се промени“, изтъква Келаник. „Но има много начини, по които военната икономика може да замести подобни стоки“, добавя тя.

Съгласно международното право блокадите не могат да възпрепятстват потока от хранителни продукти и лекарства. Не е ясно дали САЩ блокират доставките на цивилни стоки до Иран неволно или по политически причини.

Сухопътни маршрути

Иранският депутат Ебрахим Наджафи заяви миналия месец, че страната използва сухопътни маршрути с Пакистан, Турция, Армения и Азербайджан, както и Каспийско море, за внос на стоки. На 25 април Пакистан отвори пристанищата си за товари от трети страни, предназначени за Иран. С тази стъпка бяха установени шест сухопътни маршрута за транспортиране на стоки от пристанищата Гуадар, Карачи и Порт Касим до иранската граница. Маршрутите ще се използват главно за внос на ориз, месо и други.

Откакто американската блокада беше наложена на 13 април, около 3000 контейнера, предназначени за Иран, са блокирани в пакистанските пристанища.

На 18 март иранското пристанище на Каспийско море Бандар Анзали стана обект на израелски въздушни удари. По това време Израел заяви, че е ударил цели в пристанище и бази на иранския флот, където са разположени десетки военни кораби, включително ракетни кораби и охранителни лодки. Медийни съобщения предполагат, че Москва и Техеран използват Каспийско море за контрабанда на санкциониран петрол и оръжия. Но Иран и Русия също така обменят хранителни стоки по този маршрут. Търговията със зърно между Иран и Русия беше спряна веднага след израелската атака, но след това беше възобновена.

Kpler посочва, че над десетина кораба от Русия, Казахстан и Туркменистан, превозващи зърно, царевица и слънчогледово олио, акостират в каспийските пристанища на Иран от средата на април.

Железопътен транспорт

Освен осигуряването на нови маршрути за внос, Иран търси и начини за износ на стоки, особено на петрол.

Американската блокада значително наруши морския износ на петрол от Иран, но не го спря напълно. Някои танкери, свързани с Иран, са успели да заобиколят блокадата, изчислява Vortexa.

Ислямската република би трябвало да може да издържи блокада за още два месеца, прогнозират експерти, посочвайки до 130-те милиона барела ирански петрол, който се е намирал в морето преди влизането на блокадата в сила.

Въпреки това Иран се обръща към алтернативи, включително износ на петрол с железопътен транспорт за Китай, който купува около 90 процента от доставките на Иран, посочва Хамид Хосейни, говорител на Съюза на износителите на петрол от Иран.

Железопътната инфраструктура свързва Иран с китайските градове Иу и Сиан. Коридорът Казахстан-Туркменистан-Иран беше открит през 2014 г., след което беше разширен през 2025 г.

„Железопътният транспорт може да превозва стратегически значими обеми, но в краткосрочен план не може да замести танкерите в голям мащаб“, смята Ханке.

Келаник междувременно посочва, че транспортирането на петрол по море е по-ефективно, но има начини, по които Иран може да превозва петрол по суша, за да заобиколи ембаргото на САЩ.

„В краткосрочен план обемите ще бъдат по-малки, ограничени от наличието на цистерни. Но страните получатели или трети страни биха могли да предоставят допълнителни камиони, може би като политическа услуга на Иран или просто защото би било в техен интерес да увеличат собствения си достъп до петрол в условията на ограничен пазар“, коментира Келаник.