Ако Иран се съгласи с всички искания на САЩ, струваше ли си войната?

Все още не знаем кога войната между САЩ и Иран ще приключи и кога ще бъде отворен Ормузкият проток. Благодарение на внимателно пласирана информация от администрацията на американския президент Доналд Тръмп знаем обаче какво иска Вашингтон от една сделка, включително мораториум върху обогатяването на уран и край на блокадата на ключовия воден път.

Да кажем, че този път, въпреки всички очаквания, управляващите в Техеран решат да се съгласят на всичко. Въпросът в този случай би бил струваше ли си войната тази сделка, пише Марк Чемпиън за Bloomberg.

Краткият отговор според него е „не“. Все пак това не е спор, който се печели с нокаут, а по-скоро чрез система от точки, които имат различна тежест за различните протагонисти. Заключенията им ще са различни, защото Иран ще се промени в резултат на този конфликт – единственото неизвестно е как.

Всеки изход е възможен, след като мирът се завърне - от по-агресивна и овластена ислямска република, до колапс на режима.

Най-неоспоримата причина да се смята, че предложението на САЩ няма да оправдае войната е, че то все пак ще създаде проблем, който иначе не би съществувал: ирански контрол над Ормузкия проток. Това не е проблем, който може да бъде решен само с прекратяване на настоящите блокади.

Възможността за събиране на такси и издаване на разрешителни предлага на режима в Техеран огромен потенциален източник на финансиране и геополитически лост, който – подобно на ядрената му програма, ще изисква постоянно управление. Това остава вярно, независимо дали проблемът се решава чрез преговори, по-нататъшен конфликт или изграждането на допълнителни обходни тръбопроводи през арабските държави от Персийския залив.

Точно както последователните президенти на САЩ вярваха – съвсем правилно, че на ислямската република не трябва да се позволява да разработва ядрен арсенал, никой обитател на Белия дом вероятно няма да приеме значителен ирански контрол над Ормузкия проток.

Държавните медии на Иран тази седмица обявиха, че е въведена нова система за издаване и отказ на разрешителни за трафик през пролива. Ако на тази система ѝ бъде позволено да функционира, това би предоставило на Техеран средствата да оказва натиск върху всяко правителство, което иска да търгува с петрол, газ, торове или други стоки в региона.

Което води до втория безспорен негатив на войната: тя засегна тежко арабските държави от Персийския залив и ще ги принуди да преосмислят зависимостта си от американските сили при защитата им от Иран. В този конфликт американските бази предизвикаха точно тези ирански атаки, които трябваше да възпрат.

Не е толкова тревожно обаче настоящото физическо унищожение на тези американски съюзници. По-скоро проблемът е в спукването на възприемания балон за безопасност, върху който се крепи значителна част от тяхното изключително богатство. Чуждестранните инвеститори, банкерите, туристите отсега нататък ще трябва да вземат предвид факта, че Иран може да започне обстрел с ракети по съседите си по всяко време.

Обединените арабски емирства (ОАЕ) не могат да приемат това, така че – подобно на Израел, ще се противопоставят на всяка сделка, която оставя иранския режим на власт и способен да проектира власт. Споразумението, както се съобщава, би направило точно това.

Други държави от Персийския залив, включително Саудитска Арабия, са по-загрижени за много по-големите разрушения, които биха настъпили при продължителна, всеобхватна война, в която цялата енергийна и водна инфраструктура би била цел.

По-спорно е, че предложеният меморандум за разбирателство от една страница изглежда не разглежда ракетната програма на Техеран или мрежата от посредници, дълго посочвани като фатални недостатъци в Съвместния всеобхватен план за действие от 2015 г.

Последната версия на този меморандум, изтекла в Axios в сряда, гласи приблизително следното: двете страни ще продължат прекратяването на огъня за 30 дни, през което време постепенно ще премахнат блокадите си на Ормузкия проток и ще договорят трайно споразумение за ядрената програма на Иран.

Позицията на Вашингтон в тези преговори е, че Техеран трябва да се ангажира да не изгражда ядрени оръжия. Това е нещо, което Иран заявява, че няма да приеме.

Втората точка предвижда ислямската република да приеме мораториум върху обогатяването на уран за 12 до 15 години. САЩ преди това предлагаха 20 години, на което Иран излезе с контрапредложение от 5 години. Постигането на споразумение за 15 години би изглеждало като най-добрия сценарий, особено след като новият върховен лидер на Иран Моджтаба Хаменей заяви, че ще пази ядрените си права като границите на страната.

Третото искане е Иран да предаде всичките 440 килограма уран, който е обогатил до 60% - чистота, която няма известна гражданска употреба и е на една крачка от обогатяването на 90%, необходимо за производство на ядрена бойна глава. Иран също ще трябва да приеме засилен режим на ядрени инспекции и, след като мораториумът приключи, да ограничи всяко по-нататъшно обогатяване на уран до 3,67% - нивото, необходимо за производство на ядрена електроенергия.

В замяна Техеран ще получи облекчаване на санкциите и освобождаване на замразени средства.

С други думи, това би било сделка, която в много отношения много прилича на Съвместния всеобхватен план за действие от 2015 г., който Тръмп през 2018 г. обяви за „най-лошата сделка на света“ и се отказа от него.

Тръмп и неговият кабинет си правят лоша услуга с непоследователността си. Конфликтът сериозно влоши капацитета на Иран да произвежда балистични ракети, както и способността му да подкрепя и ръководи мрежата си от проксита от милиции, от Йемен до Ивицата Газа и от Ливан до Ирак.

Така че бомбардировките вече са свършили част от работата, която по-добра версия на Съвместния всеобхватен план за действие от 2015 г. би могла да свърши. Дали обаче това е достатъчно, за да осмисли решението за започване на война – вижте реакцията на Израел на перспективата за сключване на споразумение за край на конфликта, посочва Чемпиън.

Израел започна въздушни удари срещу Бейрут – червена линия, която нарушава споразумението за временно спиране на огъня с Техеран, за първи път, откакто Тръмп го обяви на 8 април.

Приоритетите на Израел са да унищожи напълно ракетната програма на Иран и изцяло да осакати способността му да подкрепя и мобилизира мрежата си от пълномощници срещу Тел Авив. Тези цели не са постигнати и може би не могат да бъдат постигнати без смяна на режима или разпадане на иранската държава.

Няма сделка, с която ислямската република би се съгласила, която Израел би могъл да подкрепи. И макар че бягството от тази война, което представлява съобщеният меморандум за разбирателство, е правилно за САЩ, то не може да осмисли стратегически решението да се води война.