Кашкари и Хамак от Фед: Войната в Иран промени перспективите за лихвените проценти

Двама представители на Федералния резерв сигнализираха, че влиянието на войната на САЩ и Израел в Иран върху икономиката на САЩ е направило бъдещия курс на паричната политика по-несигурен, предава Bloomberg.

„Смятам, че паричният орган трябва да представи перспектива, според която следващата промяна в лихвите може да бъде както намаление, така и увеличение, в зависимост от развитието на икономиката“, посочва председателят на филиала на Фед в Минеаполис Нийл Кашкари в есе, публикувано в петък. „Това би могло донякъде да затегне финансовите условия още днес, като противодейства на сценарий с бърза инфлация, който може да изисква още по-силен отговор в бъдеще“, смята финансистът.

В отделно изявление, публикувано в петък, ръководителят на Фед в Кливланд Бет Хамак заяви, че икономиката е била устойчива досега през годината, а покачващите се цени на петрола засилват широкообхватния инфлационен натиск.

„Несигурността около икономическите перспективи се увеличи през 2026 г. и това прави бъдещия път на паричната политика също по-несигурен“, казва тя. „Смятам, че този ясен уклон към облекчаване вече не е подходящ предвид перспективата.“

Хамак, Кашкари и председателят на Фед в Далас Лори Логан подкрепиха решението лихвените проценти да останат без промяна по-рано тази седмица, но се противопоставиха на формулировката в изявлението, която сигнализира, че паричният орган е склонен да възобнови намаляването им.

Централните банкери запазиха основната лихва в диапазона 3,5%-3,75% след три намаления с по 0,25 процентни пункта в края на 2025 г. Формулировката, която остана непроменена в сряда, предполага, че Фед в крайна сметка ще възобнови понижаването на лихвите. От януари насам обаче все по-голям брой финансисти призовават колегите си да коригират изявлението, така че да стане ясно, че следващият ход на Фед може да бъде и повишение на лихвите. Повишените разходи за горива, подхранени от войната в Иран, засилиха опасенията, че ценовият натиск може да се разпространи и да влоши вече ускорената инфлация.

Кашкари, Логан и Хамак са казвали още от март, че конфликтът в Близкия изток е увеличил несигурността около икономическите перспективи.

В есето си Нийл Кашкари очерта два сценария за развитието на войната. Ако Ормузкият проток се отвори сравнително бързо, базовата инфлация вероятно ще остане около 3% за трета поредна година, което ще оказва натиск върху потребителите и вероятно върху пазара на труда. Това би наложило Фед да запази настоящото ниво на лихвите за продължителен период, преди постепенно да започне да ги намалява.

Ако обаче конфликтът се проточи, това ще засили както инфлацията, така и безработицата в САЩ. Като се има предвид, че инфлацията е над целта на Фед от 2% вече пет години, това може да разклати дългосрочните инфлационни очаквания и да принуди паричният орган да повиши лихвите, за да ги овладее.